Парашкев Цветков
| Парашкев Цветков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Парашкев Цветков в Общомедия | |
Парашкев (Параскев[1]) Тодоракев Цветков, наречен Пъшо[2] и Пролетин[3], е български преподавател по музика и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Параскев Цветков е роден в град Плевен на 20 май 1875 г. До трети клас учи в родния си град, а до пети в София. До 1897 година работи като учител, след което заминава за Прага[4], където следва философия. По-късно отива в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния си град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на вестник „Нова струя“.
След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става професор в Битолската гимназия. Влиза във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. Другарува с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевския район.
Четата на Парашкев Цветков, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготвят за предстоящото въстание. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село Могила. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) са обградени от турски аскер като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива.[5][6] Умират още 8 негови четници, включително Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват[7][8].
По-късно за отмъщение Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков.
Спомен
[редактиране | редактиране на кода]
„Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски" е песен за Парашкев Цветков.[9] През 1942 година в Битоля се организира помен за Парашкев Цветков, на която присъства брат му д-р Александър Цветков.[10] Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски на 16 страници, която също разказва за подвига на Парашкев. Цветков[11] През 1943 година годишнината от смъртта му е отбелязана отново.[12] В 1944 година излиза възпоменателният лист „Параскев Цветков“.[13]
На негово име са кръстени читалище и Македонското културно-просветно дружество в Плевен. Те, заедно с община Плевен, организират ежегодно поднасяне на цветя и венци на паметника на героя в Плевен и тържествен концерт на хора за македонските песни в града. Професор Владислав Алексиев, ученик на Парашкев Цветков, си спомня за него:
| „ | Неговата усмивка, неговите големи гальовни очи, неговото високо и мъдро, гордо издигащо се чело, над обвитото с приказен ореол лице, ние познавахме от разказите на другари, които го бяха виждали и слушали. Ние в захлас слушахме топлите слова, извиращи с някаква магьосническа сила из дълбочините на сърцето на този мъж, който покрай своето мъжество ни обладаваше с всяка казана дума. В мен още звучат думите му „Любовта към Отечеството е най-божествената музика в света“. И как обикнахме ние този учител.[14] | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Параскев Тодораки Цветков, Илюстрация Илинден, (1939), ХI/5 (105)
- Параскев, Цветков, Пирин, (1923), 1/10,1
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
- ↑ сп. „Македония“, бр.4, юни 1903 г., стр.5-8.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181-182.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 506-507.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Миладинова, Царевна. Параскевъ Тодораки Цвѣтковъ // Илюстрация Илиндень 5 (105). Илинденска организация, Май 1939. с. 2 - 5.
- ↑ Ангелов, Димитър. Българското самосъзнание в песенния фолклор от Македония, Славянското дружество в България, София, 1997
- ↑ Съобщения от Македония // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 12.
- ↑ Ил. На поклонение въ с. Могила // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 10.
- ↑ Сов., К. Хр. 40 години от героичния край на войводата Параскевъ Цветковъ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 22 - 26.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 102.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
