Пандо Карамбулев
| Пандо Карамбулев | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Пандо (Панто) Ацев Карамбулев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пандо Карамбулев е роден в 1868 година[2] в централномакедонския български град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Карамбулев е един от първите дейци, които влизат в Прилепския революционен комитет, заклет през март 1895 година от четата на Димо Дедото в местността Сивец заедно с Тоде Яръмбобол, дякон Костадин, Диме Палавранов и други.[3] В 1896 година след отвличането на гъркоманина Мацанче от Крушево е арестуван и осъден. Впоследствие е многократно затварян в Битолския и Прилепския затвор за революционна дейност. Участва на Смилевския конгрес през януари 1903 година като четник на Георги Сугарев. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва с четата на Петър Сугарев в нападението над село Витолище, Мариово, на 23 юли 1903 година.[1]
След попадането на Прилеп в Сърбия в 1913 година новите сръбски власти го осъждат като ръководител на прилепския комитет на ВМОРО и „за поддържане на българските чети“ под войводството на Даме Попов.[1]
На 13 февруари 1943 година, като жител на село Брест, Никополско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 53.
- ↑ Към 13 февруари година е на 75 години.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 223.
