Оръжията и човекът
Оръжията и човекът | |
Arms and the Man | |
Информация | |
---|---|
Автор | Джордж Бърнард Шоу |
Създадена | 1894 г. |
Оригинален език | английски език |
„Оръжията и човекът“ (на английски: Arms and the Man) е комедия на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу, поставена за пръв път на 21 април 1894 година в „Авеню Тиътър“ в Лондон.
Действието на пиесата се развива в България в края на Сръбско-българската война, а основни теми са безсмислеността на войната и различните форми на човешкото лицемерие. „Оръжията и човекът“ става първият голям търговски успех на Бърнард Шоу[1][2] и през следващите десетилетия е поставяна многократно, превръщайки се в една от най-популярните му пиеси.[3] Тя е адаптирана в оперетата „Шоколадовият войник“ на Оскар Щраус,[4] филма „Оръжието и мъжът“ на Франц Петер Вирт, както и в няколко радио постановки.
Представления
[редактиране | редактиране на кода]За първи път постановката е представена през 1894 година в Лондон. Критиката я намира за „прекалено дълга“, „отвратително патриотична“ и „безсърдечно интелектуална, но публиката я харесва и се налага да добавят дати за нови представления заради големия интерес.[5] В 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския „Бургтеатър“. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. През 1924 година пиесата е поставена в Берлин и Виена и среща протести от гневни българи. В Берлин тя е временно прекратена, а във Виена пада от репертоара.
В свояте мемоари „Имало едно време в България“, авторката на „Апостолът на свободата“ и други книги за български национални герои, Мерсия Макдермот пише, че Бърнард Шоу е твърде несправедлив спрямо България в пиесата. Тя счита, че той е станал жертва на собственото си невежество към всичко българско. По-нататък тя предвижда че, „.. постановката „Оръжието и човекът“ би предизвикала протест от национален мащаб!“ [6]
На 7 ноември 2024 година Малкович поставя пиесата в Народния театър.
Организации, определящи се като патриотични, осъждат поставянето на пиесата, смятайки за унизително описанието на българите и организират протест, който се превръща във физическа конфронтация с членове на театъра и публиката. В организирания протест вземат участие лидери на крайно десни партии, сред които Волен Сидеров и Ангел Джамбазки.[7] Срещу постановката реагират потомъкът на Димитър Талев – Димитър Панчев[8], а седмица преди поставянето на постановката има реакция от Съюза на българските писатели.[9] Много други интелектуалци не са съгласни, че постановката е унизителна, но лобират да не се поставя поради страх от конфронтации, като осъждат последвалата агресия срещу постановката.[10] От литературна гледна точка някои от тях намират текста за "водевилен", а постановката - за обидна за Народния театър.[10]
Пиесата е поставяна и в провинцията – Враца и Русе. Тогава режисьорът Николай Поляков използва друг превод[5] и я поставя под друго заглавие - „Шоколадовият войник“.[11] Срещу променената версия също се обявяват възражения от патриотични организации.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://centuriesofsound.com/2017/09/21/george-bernard-shaw-arms-and-the-man/
- ↑ https://www.enotes.com/topics/arms-man/critical-essays
- ↑ https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/arms-and-man
- ↑ https://web.archive.org/web/20050620092840/http://www.geocities.com/musictheater/chocolate/chocolate.html
- ↑ а б в https://clubz.bg/155536
- ↑ Мерсия МакДермот Имало едно време в България, мемоари I Том, ИК „Царот на Пирина“, 2022, стр.220
- ↑ https://news.bg/society/chiy-e-narodniyat-teatar-talpa-svalya-afishi-blokira-na-vhoda-i-nahlu.html
- ↑ https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/363437-rodstvenik-na-dimitar-talev-orazhiyata-i-chovekat-osmiva-armiyata-ni
- ↑ https://www.dnes.bg/art/2024/10/11/zaradi-gotvena-piesa-syiuzyt-na-pisatelite-v-bylgariia-skochi-sreshtu-djon-malkovich.623078
- ↑ а б https://www.ploshtadslaveikov.com/zahari-karabashliev-petar-stoyanov-lobirashe-da-ne-se-postavya-orazhiyata-i-chovekat/
- ↑ https://www.24chasa.bg/Media/2024/11/08/9e7eec2f-0434-4e69-b032-89707e0cd07c.pdf Човекът и оръжията, страница 9, Мария Тодорова. Предговор
|