Оръжията и човекът

Оръжията и човекът
Arms and the Man
Информация
Автор	Джордж Бърнард Шоу
Създадена	1894 г.
Оригинален език	английски език

„Оръжията и човекът“ (на английски: Arms and the Man) е комедия на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу, поставена за пръв път на 21 април 1894 година в „Авеню Тиътър“ в Лондон.

Действието на пиесата се развива в България в края на Сръбско-българската война, а основни теми са безсмислеността на войната и различните форми на човешкото лицемерие. „Оръжията и човекът“ става първият голям търговски успех на Бърнард Шоу и през следващите десетилетия е поставяна многократно^{[източник? (Поискан преди 1 ден)]} и е адаптирана в оперетата „Шоколадовият войник“ на Оскар Щраус, филма „Оръжието и мъжът“ на Франц Петер Вирт, както и в няколко радио постановки.

Представления

За първи път постановката е представена през 1894 година в Лондон. Критиката я намира за „прекалено дълга“, „отвратително патриотична“ и „безсърдечно интелектуална, но публиката я харесва и се налага да добавят дати за нови представления заради големия интерес. В 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския „Бургтеатър“. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. През 1924 година пиесата е поставена в Берлин и Виена и среща протести от гневни българи. В Берлин тя е временно прекратена, а във Виена пада от репертоара.

На 7 ноември 2024 година Малкович поставя постановката в Народния театър.

Организации, определящи се като патриотични, осъждат поставянето на пиесата, смятайки за унизително описанието на българите и организират протест, който се превръща във физическа конфронтация с членове на театъра и публиката. В организирания протест вземат участие лидери на крайно десни партии, сред които Волен Сидеров и Ангел Джамбазки. Срещу постановката реагират потомъкът на Димитър Талев – Димитър Панчев, а седмица преди поставянето на постановката има реакция от Съюза на българските писатели. Много други интелектуалци не са съгласни, че постановката е унизителна, но лобират да не се поставя поради страх от конфронтации, като осъждат последвалата агресия срещу постановката. От литературна гледна точка някои от тях намират текста за "водевилен", а постановката - за обидна за Народния театър.

Пиесата е поставяна и в провинцията – Враца и Русе. Тогава режисьорът Николай Поляков използва друг превод и я поставя под друго заглавие - „Шоколадовият войник“. Срещу променената версия също се обявяват възражения от патриотични организации.