Направо към съдържанието

Окцидентал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Окцидентал
Occidental
РегионЦентрална и Източна Европа, Китай и др.
Говорещи750
Писменостлатиница
СъздателЕдгар де Вал
Употребамеждународен спомагателен език
Основароманските и германските езици
Систематизация по Ethnologue
-Изкуствени
.→Окцидентал
Официално положение
РегулаторСъюз на интерлингве
Кодове
ISO 639-1ie
ISO 639-2ile
ISO 639-3ile
Окцидентал в Общомедия

Окцидентал[1] (или Интерлингве) е изкуствен международен спомагателен език.

Балтийският немец Едгар де Вал не е доволен от есперанто и решава да създаде нов език, наречен окцидентал. Той го публикува през 1922 г. През 1949 г. общността гласува за промяна на името на интерлингве.

Много от производните думи на Окцидентал отразяват тези, които са общи за определени западноевропейски езици, предимно романските езици, заедно с някои германски речници.  Много от думите му са образувани с помощта на правилото на Едгар де Вал, набор от правила за редовно преобразуване на всички глаголни инфинитиви с изключение на шест в производни думи, включително от латински двуосновни глаголи (напр. vider (да вижда) и неговото производно vision).  Резултатът е натуралистичен и нормален език, който е лесен за разбиране на пръв поглед за хора, запознати с някои западноевропейски езици.  Четивността и опростената граматика, заедно с редовното излизане на списание Космоглот, направиха Окцидентал популярен в Европа през годините преди Втората световна война въпреки усилията на нацистите да потиснат международните спомагателни езици.

Де Вал обявява възникването на езика в списание „Космоглот“ през 1922 г., но създаването му започва много преди тази дата. Между 1906 и 1921 г. започват експерименти с езика, който се променя значително през периода. Първоначално лингвистът го нарича аули (спомагателен език). Преди да го обяви през 1922 г., той всъщност е възнамерявал да изчака, но през 1921 г. е обявена голяма новина: Лигата на нациите разглежда идеята за международен език. Де Вал изпраща запитване и получава положителен отговор от Обществото на нациите през септември 1921 г.

Основните литературни текстове в Окцидентал се появяват в Cosmoglotta. Имаше и някои произведения, както оригинални, така и преведени, публикувани в Окцидентал.

Някои произведения в Окцидентал са:

  • Kajš, Jan Amos (1938) Krasina, raconta del subterrania del Moravian carst.
  • Podobský, Jaroslav (1935/1947) Li astres del Verne.
  • Costalago, Vicente (2021) Li sercha in li castelle Dewahl e altri racontas[2][3].
  • Costalago, Vicente (2021) Antologie hispan[4][3][3].
  • Costalago, Vicente (2021) Fabules, racontas e mites[3].
  • Costalago, Vicente (2021) Li tresor de Fluvglant[3].
  1. Български език, том 19, Издание на Българската академия на науките, София, 1969, стр. 208.
  2. RERO.ch
  3. а б в г д Litteratura in Occidental // Cosmoglotta (329). 2022. с. 16.
  4. RERO.ch