Николай Осипов

Николай Осипов Николай Леграфович Осипов
руско-чешки психоаналитик
Роден	12 октомври 1877 г. Москва, Русия
Починал	19 февруари 1934 г. Прага, Чехословакия
Погребан	Олшанско гробище, Жижков, Чехия
Националност	Русия, Чехия
Учил в	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Карлов университет
Повлиян	Зигмунд Фройд, Ойген Блойлер, Карл Густав Юнг
Николай Осипов в Общомедия

Николай Леграфович Осипов (на руски: Николай Леграфович Осипов) е руски лекар, невролог, психиатър, психотерапевт. Пръв прави точни описания на редица неврози, сред които на неврастенията.

При изследването на неврозите използва психологически метод, отделяйки особено внимание на ролята на емоциите в развитието на неврозите. Пионер и популяризатор на психоанализата в Русия, преводач на трудовете на Зигмунд Фройд и негов кореспондент.

Биография

Роден е на 12 октомври 1877 година в Москва, Русия, в семейство на лекар. През 1897 г. завършва най-доброто училище в Москва и започва да учи медицина в Московския университет. Две години по-късно, през 1899 г., е изключен след обвинение в участие в студентски стачен комитет. Впоследствие продължава да учи в Германия и Швейцария. В Цюрихския университет следва при Ф. Ф. Ерисман. Защитава дисертация по хистология в Базелския университет на 16 ноември 1904 г.

Осипов започва да се запознава с работите на Зигмунд Фройд през 1907 и известно време учи с Карл Густав Юнг. Самият Осипов се приема за първия, който популяризира Фройд в Русия, и за човека, който поставя основите на руската психоаналитична терминология. През 1911 г. е избран за президент на Московското психоаналитично общество.

Отнася се отрицателно към Октомврийската революция. През 1918 г. напуска Москва и заминава в Украйна. През 1920 вече е в Истанбул. Известно време живее в Белград и Будапеща, а от 1921 е в Прага. През 1922 г. му предлагат да стане професор в Масариковия университет в Бърно. Осипов отказва поста и става директор на психиатричната клиника към Карловия университет и преподава психоанализа.

Осипов поддържа добри връзки с Пражката психоаналитична асоциация и през 1931 г. заедно с Емануел Винхолц организира поставянето на паметна плоча в чест на 75-годишнината на Фройд. Накрая обаче нито Фройд, нито Осипов по здравословни причини не присъстват на поставянето на плочата на 25 октомври 1931 г.

Умира на 19 февруари 1934 година в Прага, Чехословакия, на 56-годишна възраст.

Библиография

Титулна страница на Воображение как причина болезни на П. Дюбуа, 1912, под редакцията на Н. Осипов

• Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1908). „Psychologische und psychopathologische Einsichten S. Freuds in der deutschen Literatur bis 1907“. Zeitschrift für Neuropathologie und Psychiatrie S.S. Korsakowa, 564 – 584.
• Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1912). „Das zwanghafte Lächeln“. Zeitschrift für Neuropathologie und Psychiatrie S.S. Korsakowa, 4, 3 – 11.
• Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1923). „Tolstois Kindheitserinnerungen“. Imago, 2, 1 – 171.
• Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1931). „Revolution und Traum“. Wissenschaftliche Arbeit der russischen Universität in Prag, 4, 175 – 203.
• Осипов Н. Е. / Фрейд З. Переписка 1921 – 1929 г.г. Ижевск: ERGO, 2011.
• Осипов Н. Е. Детские воспоминания Толстого. Вклад в теорию либидо Фрейда. Ижевск: ERGO, 2011.
• Осипов Н. Е. Мысли и сомнения по поводу одного случая „дегенеративной психопатии“. Ижевск: ERGO, 2012.
• Осипов Н. Е. „Двойник. Петербургская поэма“ Ф.М. Достоевского. (Заметки психиатра). Ижевск: ERGO, 2012.
• Осипов Н. Е. Психоаналитические и философские этюды. Москва: Академический проект, 2015.

Външни препратки

• Биографии на Н. Е. Осипов на сайта на списание Меч и трость ((ru))
• Сироткин С.Ф., Чиркова И.Н., „Николай Евграфович Осипов: очерк жизни и трудов“. // Медицинская психология в России: электрон. науч. журн., 2014, N 4(27) ((ru))
• За Н. Е. Осипов на сайта Словари и энциклопедии на Академике ((ru))
• В.И. Овчаренко, Биография на Н. Е. Осипов в Новейший философский словарь ((ru))

• Портал „Психология“