Направо към съдържанието

Николай Касаткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Касаткин.

Николай Алексеевич Касаткин
руски художник и график
Касаткин през 1890 г.
Касаткин през 1890 г.
Роден
Починал
Москва, Руска империя
Националност руснак
Стилреализъм
УчителиВасилий Перов, Иларион Прянишников, Алексей Саврасов
Направлениежанрова и портретна живопис
ПовлиялБорис Йохансон, Василий Мешков
Награди2 големи сребърни медала, сребърен медал на Световна изложба в Париж
Николай Касаткин в Общомедия

Николай Алексеевич Касаткин е руски художник и график, реалист, работил в областта на жанровата и портретна живопис, пръв създал галерия от образи на работници в руската традиционна живопис, за което е удостоен със званието „Народен художник на републиката“. Картините му имат социален характер, а персонажите са хора от народа.[1] Приема се като символ на социалистическия реализъм, а творчеството му – като едно от заключителните звена в развитието на изкуството на передвижниците.[2]

Николай Алексеевич Касаткин е роден на 25 декември 1859 г. в Москва. Син е на московския гравьор и литограф Алексей Касаткин. На 14-годишна възраст постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура (МУЖВЗ), което завършва през 1882 г. Учи при известните руски художници Василий Перов, Иларион Прянишников и Алексей Саврасов. През 1878 г. за етюда „Старица“ и през 1883 г. за картината си „Бедняци пред входа на църквата“ получава голям сребърен медал и званието класен художник.[1][3][4]

Касаткин е силно впечатлен и повлиян от произведенията и личността на Лев Толстой, с когото се запознава в началото на 1880-те. Често го посещава в Ясна поляна, а дружбата им е дългогодишна и подсилва вниманието на художника към социалните аспекти на обществения живот. На тези отношения някои автори отдават подчертаните литературни сюжети в произведенията на Касаткин.[1]

Касаткин не успява да осъществи мечтата си да учи в Художествената академия, тъй като баща му се разболява и му се налага да започне работа и да издържа семейството. В продължение на няколко години голямата му заетост му пречи да се занимава сериозно с живопис.[5] От 1878 г. преподава в училището за типография на Обществото за разпространение на полезни книги, а от 1884 до 1894 – в Художественото училище при типографията на Обществото на передвижниците.[4]

Едва през 1890 година, на ХVІІІ изложба на передвижниците, се появява неговата малка жанрова картина „Прекупуване“, чийто успех го вдъхновява да продължи да рисува.[5] По-късно е поканен на работа в издателството на Иван Ситин, най-голямото руско издателство за онова време. Художникът работи в него в продължение на около 30 години и участва в създаването на „Руската история в картини“, първия настолен календар и други. През 1894 г. Касаткин става преподавател в МУЖВЗ, училището, което е завършил, където работи повече от 20 години – до революцията от 1917. Сред учениците му са добилите по-късно известност Борис Йохансон и Василий Мешков.[1]

През 1898 г. получава званието академик по живопис.[5] През 1894 г. взима участие в работата на Първия конгрес на руските художници и любители на изкуството и е избран в ръководството му. Девет години по-късно е избран и за действителен член на Императорската художествена академия в Петербург.[4]

Често прави творчески пътешествия из Русия – по Волга, в Кавказ, Урал, неколкократно в района на донецките мини, в тексктилните предприятия в Подмосковието, а през 1900-те – в териториите за добив на торф в Ивано-Вознесенска област.[4] През 1893 посещава Париж и Берлин и ежегодно пътува до Италия. През 1906 г. посещава Финландия, Норвегия и Швеция, а от 1908 до 1917 – Англия, Германия, Австрия, Швейцария и Турция. През цялото време рисува и създава много нови картини.[1][4]

След Октомврийската революция художникът се превръща в едно от свързващите звена между руския реализъм от 19 век и новото съветско изкуство – социалистическия реализъм. Появява се цяла галерия от образи на революционери и работници.[6] Пръв създава творби, посветени на индустриалната тема, рисувайки серия етюди от Сормовския завод в Нижни Новгород. Става член на новосъздадената Асоциация на художниците от революционна Русия. Активно се включва в обществения живот – работи по организирането на няколко музея, става художник-инструктор в Отдела по народното образование към Соколническия районен съвет, създава районно художествено ателие за работници, където преподава, оформя масови празненства и други.[3]

Съперници (1890)
Шега (1892)

В средата на 1920-те работи главно в портретния жанр, като създава предимно портрети на млади хора. През 1923 г. му е присъдено званието Народен художник на РСФСР.[3] През есента на 1924 г. заминава в творческа командировка в Англия, откъдето донася рисунки и етюди, посветени на миньорите, безработните и бедните миньорски селища в Южен Уелс.[5]

На 17 декември 1930 година, по време на представяне на картината си „Карийска трагедия“ в Музея на революцията, Касаткин внезапно умира.[1]

Касаткин е един от водещите руски художници, майстори на реалистичното изкуство от края на 19 и началото на 20 век. Най-значителният период от неговата дейност е свързан с передвижниците. В ранното си творчество създава жанрови картини, за които са характерни повествователността на сюжета, взет от ежедневния живот. За изпълнението му са свойствени точният рисунък и сдържаният колорит.[4]

През 1891 г. художникът е приет в обществото на Передвижниците и постепенно става един от активните му членове. От 1890 г., в продължение на 32 години, Касаткин взима участие в неговите изложби.[3] Няколко от картините му са закупени от Павел Третяков за неговата галерия.[4] Именно през този период се определя главната тема в неговото творчество – живота на работниците и градските бедняци. Тогава се появяват жанровите картини „Съперници“ (1890), „Работническо семейство“ (1891), „Осиротели“ (1891), „Шега“ (1892), „Клевета“ (1893), „Трамваят пристигна“ (1894).[1][3]

Николай Ярошенко, представител на по-възрастното поколение передвижници, вижда в Касаткин продължител на творчеството си. Действително, например темата „Пожарникар“, получава по-нататъшното си развитие именно в произведенията на Касаткин, въпреки че неговото изкуство се отличава съществено от това на по-възрастния му колега. Касаткин се формира като художник 10 – 15 години по-късно и поради това тематиката му е по-тясно свързана с живота на руските работници.[2]

В средата на 1890-те тематиката на картините му постепенно се променя. Той е един от първите руски живописци, обърнал се към индустриалната тема. Маниерът му на рисуване също претърпява промени, а доминиращи стават напрегнатите червено-кафяви и сини тонове. Мазката му придобива по-енергичен и експресивен характер, а основният акцент вече не попада върху сюжета, а се концентрира над предаване на настроенията и емоционалното състояние на героите на картините.[4]

В периода 1892 – 1897 няколко пъти пътува до Донбас и Урал и е дълбоко развълнуван от примитивните шахти, бедните землянки и тежкия, безпросветен живот на миньорите.[2] Художникът пресъздава впечатленията си в цикъл картини, посветени на тях – „Тежко“ („Буревестник“) (1892), „Миньорка“ (1894), „Въглекопач“ (1896), „Ковачница“ (1897), „Уралски работник“ (1899), „В семейството на работника“ (1890-те), „Бедняци събират въглища, добити в мината“ и други.[1] Най-значителното му произведение от този период е „Въглекопачи. Смяна“ (1895).[6]

В коридора на окръжния съд (1897)

Произведенията на Касаткин от края на 1890-те носят социален характер. Най-известните картини от този период са „В коридора на окръжния съд“ (1897) и „Арестантки на свиждане“ (1899). Последната картина е удостоена със сребърен медал на Световната изложба в Париж през 1900 г.[1][3]

Особено талантливо художникът пресъздава образи на руски жени. Постепенно в творчеството му се включват платна като „Печална“ и „Състрадателна“, „Девойка до оградата“ (1893) и цяла галерия от ярки изображения на жени, трудещи се във фабрики и заводи – „Стругарка“, „Тъкачка“, „Дръзката“. Една от най-добрите представителки на темата е картината „Миньорка“.[2]

Художникът откликва на събитията от революцията от 1905 година, като през същата година рисува редица революционно-романтични произведения – „Работник-боец“ (1905), „Работници атакуват завод“ (1906), „Тревожно“, „Последният път на шпионина“, „Беззаветна жертва на революцията“, „Студент“, „След обиск“, „9 януари“. Тези и други творби на художника дълго време остават образци за художниците, привърженици на социалистическия реализъм.[1][6]

През 1920-те години рисува пейзажи и портрети-типажи – „На училище“ („Пионерка с книги“) (1925), „Герой на отбраната на СССР“, „Комсомолка, пионерски ръководител“, „Комсомолка рабфаковка“, „Селкор“ и други.[1]

Произведения на Касаткин се намират в много музейни и частни колекции. Сред тях са Третяковската галерия, Държавният руски музей, Киевският музей на руското изкуство, Пермската държавна художествена галерия, Астраханската картинна галерия, Националният художествен музей на Беларус и други.[4]