Направо към съдържанието

Ми-8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мил Ми-8
Описание
Типмногоцелеви вертолет
ПроизводителОКБ Мил
Произведен1961 – днес
Произведени бройки 12 000
Единична цена$5 – 8 млн. (2006)
Първи полет9 юли 1961
Използван отВоенновъздушни сили на СССР над 80 държави
В експлоатация от1967
Състояниев експлоатация
Тактико-технически данни
Височина5,65 m
Таван на полета4500 m
Ми-8 в Общомедия

Мил Ми-8 (название на НАТО: Hip) е съветски многоцелеви вертолет. Разработен е през 60-те години на XX век. Ми-8, заедно с износния му вариант Ми-17, е най-разпространеният вертолет в света, използван от близо 80 държави. Това е един от най-произвежданите вертолети[1]

Ми-8 е разработен от Московския вертолетен завод (ОКБ Мил) в началото на 1960-те години. Първият прототип (с 1 двигател) полита на 9 юли 1961, а вторият (с 2 двигателя) – на 17 септември 1962 г. Започва 5-годишен период на доработки.

Хеликоптерът е приет на въоръжение през 1967 г. Докато е все още в производство, конструкцията му е модернизирана няколко пъти.

Приет е на въоръжение в над 80 страни (считайки и износния вариант Ми-17), и е най-масовият многоцелеви хеликоптер в света заедно с американския Бел UH-1 (използван от над 50 държави).

След Чернобилската авария много от тези машини са били използвани през април – май 1986 г., за да хвърлят след експлозията радиационно абсорбиращи материали над 4-ти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала. Повечето от тях са силно облъчени и изоставени в гигантски склад за отпадъци (наречен „машинно гробище“) близо до гр. Чернобил. Един от тези вертолети се разбива в близост до централата, всички на борда загиват.

Варианти на модели

[редактиране | редактиране на кода]
2 египетски Ми-17 на учение

Прототипни и експериментални модели

[редактиране | редактиране на кода]
  • В-8 (по НАТО Hip-A) – първи едномоторен прототип
  • В-8А – втори прототип, двумоторен
  • В-8АТ – прототип на Ми-8Т
  • Ми-8 (по НАТО Hip-B) – основен прототип
  • Ми-8ТГ – преустроен за използване на газ като гориво
  • Ми-18 – издължен прототип, използван от СССР в Афганистан и по-късно за тренировки

Основни военни варианти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ми-8Т (по НАТО Hip-C) – първи серийно произвеждан модел. Има 4 гондоли за ракетни установки с ракети С-5, и е въоръжен с една картечница ПК.
  • Ми-8ТВ – въоръжен с ракети вариант на Ми-8Т.
  • Ми-8ТВГ (по НАТО Hip-E) – вертолет за огнева поддръжка, с две допълнителни гондоли за неуправляеми ракети, управляема картечница КВ-4 на носа, две 250-кг бомби и възможност за пренасяне на 2 ракети 3М11 Фаланга.
  • Ми-8ТБГ (по НАТО Hip-F) – износен вариант на Ми-8ТВГ с 6 гондоли само за ракети Фаланга.

Варианти за радиоелектронна борба

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ми-8ИВ (по НАТО Hip-G) – въздушен команден пост с антени и доплеров радар на опашката.
  • Ми-9 – износно означение за Ми-8ИВ.
  • Ми-8ППА (по НАТО Hip-K) – въздушен радио и радарен заглушител с 6 Х-образни антени, само за износ.
  • Ми-8ПД – полски въздушен команден пост.
  • Ми-8ПС (по НАТО Hip-D) – въздушна радиостанция и команден пост.
  • Ми-8СМВ (по НАТО Hip-J) – въздушен радарен заглушител за защита на щурмови самолети и вертолети от вражески зенитни системи.
  • Ми-8ВПК (по НАТО Hip-D) – въздушен комуникационен пост.

Други военни варианти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ми-8АВ – минополагащ вертолет
  • Ми-8ВТ – минопочистващ вертолет
  • Ми-8МБ – въздушна линейка
  • Ми-8Р – разузнавателен вариант
  • Ми-8К – вертолет за артилерийско разузнаване
  • Ми-8ПТ – вертолет за офицерски транспорт
  • Ми-8СКА – фоторазузнавателен вертолет
  • Ми-8ТК – фоторазузнавателен вертолет
  • Ми-8ТЗ – вертолет-цистерна

Граждански варианти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ми-8Т (по НАТО Hip-C) – базов граждански вариант без оръжия
  • Ми-8П – подобрен транспортен вертолет с места за до 32 пътници и с два двигателя Климов ТВ2-117А от по 1700 к.с.
  • Ми-8С „Салон“ – официален транспорт с места за 9 до 11 пътници, с тоалетна.
  • Ми-8МПС – вертолет за спасителни операции
  • Ми-8МА – вертолет за полярни изследвания
  • Ми-8МТ – въздушен кран
  • Ми-8АТ – граждански транспортен вертолет
  • Ми-8АТС – селскостопански вертолет с пръскачки
  • Ми-8ТЛ – вертолет за разследване на въздушни инциденти
  • Ми-8ТМ – транспортен вертолет с метеорологичен радар
  • Ми-8ТС – транспортен вертолет, пригоден за пустинни условия
  • Ми-8ВИП – луксозен транспорт за 7 до 9 пътници
  • Ми-8ПА – пригоден за работа по японските държавни стандарти, 1 произведен и използван до 1993 за пренасяне на тежки товари.

вкл. Ми-17

Ми-17 на ООН
Грузински Ми-8
Руски Ми-8МТВ-5
Американски Ми-8
Ми-8 в Националния военноисторически музей, София
Молдовски Ми-8Т
Контролно табло в кабината
Видео с излитащ литовски Ми-8
Графика на Ми-8

Тактико-технически характеристики (Ми-8Т)

[редактиране | редактиране на кода]

източник[2]

Габаритни характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
  • Екипаж: 3 (пилот, втори пилот и бордови инженер)
  • Капацитет:
    • 24 пътници или
    • 12 носилки и място за медик или
    • 3000 кг въоръжение
  • Дължина: 18,17 м
  • Диаметър на витлото: 21,29 м
  • Височина: 5,65 м
  • Дискова площ: 356 кв. м
  • Тегло—празен: 7260 кг
  • Тегло—пълен: 11 100 кг
  • Макс. летателно тегло: 12 000 кг
  • Силова установка: 2х Климов ТВ3-117МТ, 1950 к.с. всеки
  • Макс. горивен капацитет: 3700 л

Допълнителни характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
  • Макс. скорост: 260 км/ч
  • Далечина на полета: 450 км
  • Обсег на полета: 960 км
  • Таван на полета: 4500 м
  • до 1500 кг оръжия на външните гондоли, вкл. 57-мм неуправляеми ракети С-5, ПТУР 3М11 Фаланга или 250 кг бомби