Направо към съдържанието

Ми-30

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мил Ми-30
Описание
Държава CCCP
Типтранспортно-пътнически хеликоптер
Тактико-технически данни
Екипаж2
Тегло (празен)30 500 kg
Двигател2 x Д-136
Макс. скорост560 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари800 km
Таван на полета3600 m
Диаметър на
нос. винт
12,5 m

В края на 1972 г. конструкторското бюро „Мил“ започва разработването на напълно нов модел хеликоптер, подобен на американските модели на компанията Bell – XV-15 и V-22 Osprey. Новият модел получава обозначението Ми-30.

По своята същност новият хеликоптер е хеликоптер-самолет, съчетаващ най-доброто от двата летателни апарата – вертикално излитане и кацане и висока летателна скорост.

В началото на проектирането е предвидена емкост на новия модел – 19 пътници или до 2000 кг. товари, фюзелаж от самолетен тип с два носещи винта с диаметър 11 м, разположени в края на двете крила. Предвидено е носещите винтове да се завъртат на 90 градуса при полет. Полетната маса е разчетена на 10 600 кг, скоростта – на 560 км/ч, а радиусът на действия – на 800 км.

В хода на работата са променени изискванията към машината – увеличен е броя на пътниците на 32 души, масата – на 30 500 кг, диаметърът на носещите винтове – на 12,5 м. Предвидено е хеликоптерът да бъде въоръжен с два мощни газотурбинни двигателя Д-136.

Моделът е включен в програмата за превъоръжаване на руската армия за периода 1986 – 1995 г. Не е реализиран на практика, поради икономически затруднения.

През 1991 г. КБ „Мил“ разработват три по-малки модификации на Ми-30 – Ми-30С, Ми-30Д и Ми-30Л. Предвидено е трите проекта да бъдат финансирани по програмата „ФАР“ на Европейския съюз. Средства по програмата не са осигурени и работата по проектите е прекратена.

  • Ми-30С – модификация за превоз на 21 пътници или товари до 3,2 т.
  • Ми-30Д – модификация за превоз на 11 пътници или товари до 2,5 т.
  • Ми-30Л – модификация за превоз на 7 пътници или товари до 0,95 т.