Миниум
 |
| Миниум | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Pb²⁺₂Pb⁴⁺O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BD.05 |
| Миниум в Общомедия | |
Миниум, наричан още миний, червено олово или оловен тетроксид, е блестящ червен или оранжев кристал или аморфен пигмент.[1][2] Латинското име миниум произхожда от река Миниус в Северозападна Испания, където за пръв път е бил добиван.
Температурата на топене на миниума е около 500 C, като при по-висока той се разпада до оловен оксид и кислород.
Химическата формула на миниума е Pb3O4, или 2PbO.PbO2. Използван е при изработването на електрически батерии, различни бои, и др.
Практически миниумът е неразтворим във вода. Все пак той се разтваря в хидрохлорна киселина, която се съдържа в стомашните сокове на човека. По тази причина миниумът е отровен, ако бъде погълнат. Той е неразтворим и в алкохол. Разтваря се в ледена оцетна киселина, както и в смес от азотна киселина и водороден пероксид.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Миниум се получава при калциране на оловен(II) оксид при температура на въздуха от около 450 до 480 °C:
- 6 PbO O2 → 2 Pb3O4
Полученото вещество е примесено с оловен(II) оксид. Ако е желан в чиста форма, PbO се премахва с помощта на разтвор от калиев хидроксид.
Друг метод за получаване е накаляването (изпичане) на оловен карбонат:
- 6 PbCO3 O2 → 2 Pb3O4 6 CO2
В разтвор, миниумът може да бъде получен при взаимодействие на калиев плумбат с оловен ацетат:
K2PbO3 2 Pb(OCOCH3)2 H2O → Pb3O4 2 KOCOCH3 2 CH3COOH
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 94. Посетен на 10 март 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 215.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 277.
- Костов-Китин, Владислав. Миний Minium // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 413.