МиГ-15

МиГ-15
	МиГ-15
	Двуместен МиГ-15УТИ от ВВС на НРБ.
Описание
Държава	СССР
Тип	изтребител
Производител	ОКБ Микоян-Гуревич
Произведени бройки	18 000
Първи полет	31 декември 1948
Използван от	Военновъздушни сили на СССР
В експлоатация от	1949
В експлоатация до	различни години
Състояние	учебни варианти в експлоатация в Китай и КНДР
Тактико-технически данни
Размах на крилете	10,08 m
Височина	3,6 m
	МиГ-15 в Общомедия

Микоян-Гуревич МиГ-15 (МиГ-15, название на НАТО Fagot) е съветски реактивен изтребител, разработен непосредствено след края на Втората световна война по дизайн на Артьом Микоян и Михаил Гуревич. МиГ-15 е един от най-произвежданите реактивни изтребители в историята с повече от 18 000 бройки от всички варианти.^[1]

Разработване

След появата на Messerschmitt Me 262 страните-победителки от Втората световна война започват да разработват подобни реактивни самолети. Изследванията са показвали, че самолетите със стреловидно крило развиват по-големи скорости. Външно МиГ-15 прилича отчасти на немския Focke-Wulf Ta-183.^[2] Конструктивно обаче са абсолютно различни – немският е с реданна конструкция, а МиГ 15 е с двигател в тялото и опашно сопло. През 1946 СССР купува от Великобритания двигатели Rolls Royce, и чрез обратна разработка са създадени двигателите Климов РД-45, които по-късно биват монтирани на МиГ-15.^[2] На 15 април 1947 е издаден декрет #493 – 192, според който ОКБ Микоян-Гуревич трябва да построи два прототипа на новия реактивен изтребител. Прототипите, създадени на базата на проблемния МиГ-9, са назовани И-310. В същото време е бил разработван и конкурентен изтребител – Лавочкин Ла-168. След оценка на двата различни самолета, МиГ-15 бива избран за производство и извършва първия си полет на 31 декември 1948.

Дизайн

Първите модели на МиГ-15 са имали множество проблеми, включително и тенденцията да се въртят самопроизволно около надлъжната ос при полет. Проблемите са били основно заради недостатъчно добре усвоената технология в заводите водеща до лоша изработка.^[2] Повечето от тях са решени със създаването на МиГ-15 бис, който има нов двигател Климов ВК-1, по-големи въздушни спирачки, усъвършенствана апаратура и други подобрения. Част от подобренията са направени след изучаване на свалени западни самолети. ^[2] Крилото на самолета е с ъгъл на стреловидност 35°. Тъй като самолетът е бил създаден с цел основно да прехваща американски бомбардировачи Б-29, той е въоръжен с две 23-mm относително скорострелни оръдия, всяко с боекомплект от 80 снаряда, както и едно 37-mm оръдие с боекомплект от 40 изстрела.

МиГ-15бис се оказва много добър за времето си самолет и е изключително харесван от висшите кръгове на съветската власт, както и от летците. Не така стои въпросът с учебните варианти на самолета – опростени пилотажнни уреди, недостатъчен обзор от инструкторската седалка и големи ограничения във фигурите от пилотажа заради намалена маневреност поради постоянно монтираните допълнителни резервоари под крилото.

Дълго време когато при Й. В. Сталин идват предложения за нови типове изтребители от други конструкторски бюра, той неизменно възразява:

„	Ние имаме много добър МиГ-15 и няма смисъл в скоро време да създаваме нови изтребители, по-добре да вървим по пътя на модернизацията на МиГ-а...	“
Е. И. Гордон. В тени старшего брата. Авиация и время, 4/1999, стр. 4.

На базата на МиГ-15бис е създаден следващият изтребител от семейството на МиГ – МиГ-17. МиГ-15 и наследникът му МиГ-17 (80% взаимозаменяемост и съвместимост на системите при появата на МиГ-17) са много уважавани от пилотите и от двете страни на „желязната бариера“. Простота и надежност в експлоатацията и много добри характеристики за времето си.

Употреба

МиГ-15 за първи път е използван по време на ожесточените въздушни боеве в Корейската война, където единственият западен изтребител с подобни бойни възможности е бил американския F-86. Американските изтребители не са били по-усъвършенствани в техническо отношение, но са постигнали много победи заради по-добрата си тактика и по-добре обучените екипажи. До края на 50-те МиГ-15 участва в различни въздушни сражения, най-вече между Китай и Тайван. Първата жертва на изтребителя е шведски разузнавателен самолет DC-3, свален над Балтийско море през 1952.^[3] Египет използва МиГ-15 по време на Суецката криза. Първият космонавт Юрий Гагарин загива по време на тренировъчен полет през 1968, след като управляваният от него МиГ-15УТИ се разбива поради липса на видимост.^[4]