Метохия (село)
Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За областта в Косово вижте Метохия (област).
| Метохия | |
  Метохия  Метохия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 18 души[1] (15 март 2024 г.) 1,4 души/km² |
| Землище | 13,033 km² |
| Надм. височина | 1160 m |
| Пощ. код | 2556 |
| Тел. код | 07927 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 47929 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011) |
Метохѝя е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Метохия се намира в планински район в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по поречието на река Метохийска. Селото е разпръснат тип, образувано от 10 махали: Тошкина, Бабагюринци, Възчукар (присъединена към селото през 1971 г.), Джокинци, Пауновци, Долня маала, Баздрачка маала, Велимировци, Спасичовци, Циганьете. Преди Освобождението селото е било значително по-голямо и е включвало и махали от съседните села Чешлянци и Божица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични селища и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Метохия е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Метохино като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 21 домакинства, 14 ергени, 4 бащини и 1 вдовица.
Името Метохия, както само подсказва, идва от това, че в землището на селото е имало метох – клон на Милевския манастир (сега в Сърбия) Св. Рангел или Св. св. Петър и Павел(виж Йордан Захариев). И в днешно време личат останки от каменни и тухлени зидове (зидини), при това на голям периметър. Според Йордан Захариев този метох или манастир е бил разтурен след нелеп произвол на калугерите, които са го обитавали и са опозорили една невеста от с. Извор. Пак според същия автор Шатковица е била махала на Метохия, но е отделена като отделно село след една делба на двама братя-турци, които са владеели землището.
Намирани са монети със знак М от едната и кръст от другата страна.
Село Шатковица е заличено от списъка на населените места в България през 1978 г., а землището му е присъединено към това на Метохия.[3]
Активни миграционни процеси.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Метохия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Оброк. Намира се на около 600 метра югозападно от кметството, в местността „Света вода“.
- Паметник-чешма на загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Метохия е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 398 - 399.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 705.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.455-460;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.23;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.789-790;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан — Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.32-33;
| |||||