Мезоамерика
- Не бива да се бърка с Централна Америка.
Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицира [1] въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.
Прилики между мезоамериканските народи
[редактиране | редактиране на кода]- селскостопанска икономика,
- отглеждане на царевица,
- използване на два календара
- ритуален 260-дневен календар и
- граждански 365-дневен календар
- човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали,
- каменни сечива и материали и
- непознаване на черната металургия.
По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на север и на юг.
Основни народи
[редактиране | редактиране на кода]Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите:
- на ацтеките,
- на маите,
- на Теотиуакан,
- на сапотеките,
- на миштеките,
- на олмеките и
- тараската култура.
Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.[2]
География на региона
[редактиране | редактиране на кода]По площ Мезоамерика е 1 000 218 км2. Условно това е полосата между 10° и 22° северна ширина. През 1939 г., описвайки културното пространство на Мезоамерика, Алфред Крьобер въвежда концепцията за „културни региони“[3].
В смисъла на определението на Крьобер Паул Кирхоф очертава следните географски граници на Мезоамерика:
- северната граница започва с река Синалоа, в Синалоа, до басейна на Лерма. Оттам нагоре към реката Рио Сото ла Марина в Тамаулипас.
- Южната граница започва с река Улуа в Белиз, пресича реките на Никарагуа на полуостров Никоя в Пунта Аренас. Границите са гъвкави, което означава, че областта зависи от увеличаването или намаляването на ресурсите през дадени периоди.
- На запад Мезоамерика е ограничена от Тихия океан, а
- на изток от Карибско море с Мексиканския залив на североизток.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Kirchhoff, Paul (2000)[1943], „Mesoamérica“ en Acta Americana: 92:107; reeditado en Dimensión Antropológica, (9), versión electrónica. Посетен на 30 май 2010.
- Kroeber, Alfred (1947)[1939], Cultural and natural areas of native North America, University of California Press, Berkeley.
- Litvak King, Jaime (1985), "Mesoamerica: events and processes, the last fifty years", en American Antiquity, 50(2): 374 – 382, Society for American Archaeology.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Национален Антропологически Музей в Мексико сити
- Национален Институт по Антропология и История
- Национална Археологическа Фондация на Ел Салвадор Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Хондураски Институт по Антропология и История[неработеща препратка]
- Национален Музей на Коста Рика Архив на оригинала от 2016-02-18 в Wayback Machine.