Направо към съдържанието

Мезоамерика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с Централна Америка.


Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.

Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицира [1] въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.

Прилики между мезоамериканските народи

[редактиране | редактиране на кода]
  1. селскостопанска икономика,
  2. отглеждане на царевица,
  3. използване на два календара
    1. ритуален 260-дневен календар и
    2. граждански 365-дневен календар
  4. човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали,
  5. каменни сечива и материали и
  6. непознаване на черната металургия.

По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на север и на юг.

Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите:

Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.[2]

География на региона

[редактиране | редактиране на кода]
Местонахождение на Мезоамерика върху северноамериканския континент

По площ Мезоамерика е 1 000 218 км2. Условно това е полосата между 10° и 22° северна ширина. През 1939 г., описвайки културното пространство на Мезоамерика, Алфред Крьобер въвежда концепцията за „културни региони“[3].

В смисъла на определението на Крьобер Паул Кирхоф очертава следните географски граници на Мезоамерика:

  1. Кирхоф, 1943 г.
  2. Litvak, 1985: 374 – 375
  3. Kroeber, Alfred (1947)