Марко Марчевски

Марко Марчевски
	Марко Марчевски
	български писател
Роден	1 октомври 1898 г. (стар стил) колиби Марча, днес кв. на гр. Дряново, България
Починал	10 април 1962 г. (63 г.) София, България
Професия	писател, редактор, издател, преподавател
Националност	българин
Активен период	1918 – 1962
Жанр	приключенска литература
Деца	Димитър (р. 1924), Искра (р. 1932), Марин (р. 1946)

Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български писател, публицист и преводач. Известен като автор на детско-юношески партизански, приключенско-фантастични произведения и народни приказки.

Биография

Марко Марчевски е роден на 1 октомври 1898 г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на Дряново), откъдето идва псевдонимът му. Той е първото от 3-те деца в семейството. Има 2 по-малки братя – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново.

След завършването на училището заминава за София. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан“, „К’во да е“ (1918), „Поглед“, „Свят“, „Ехо“, „Село“ и „РЛФ“. Като новобранец участва във Владайското въстание.

След Първата световна война е в София и се сближава с Цанко Церковски, Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев издава литературния седмичен вестник „Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на Гео Милев, с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията.

Марко Марчевски и Николай Хрелков замислят новото литературно списание „Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на редколегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание „Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че така дейността на списанието и на сътрудниците се поставя в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев „Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието „Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на 1 година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за 3 години.

По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в Гърция. Там е заловен и интерниран в концлагер на остров Самос, по-късно на остров Сирос, работи на корабите.

През септември 1925 г. нелегално отива в Съветския съюз, където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска литература“ в Харков. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт „Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу османското владичество и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели.

След амнистията се завръща в България през 1934 г. Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая Гешев вследствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите, задавани му при разпита, разбира, че Гешев получава информация направо от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия“, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда“, сп. „Нова литература“, в. „РЛФ“, „Литературен преглед“, „Ехо“, „Поглед“, „Щит“, „Вик“.

През 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в лагери.

След повторното си завръщане в България публикува превода си на „Разораната целина“, съветски пропаганден роман за колективизацията от Михаил Шолохов. На няколко пъти е арестуван, а в края на април 1937 г. е интерниран в Смолян, но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава „Руско-български речник“; „Малка философско – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. е изпратен в концлагер „Кръстополе“ („Еникьой“), от там в „Свети Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври 1943 г. минава в нелегалност.

След 9 септември 1944 г. работи като редактор в разни периодични издания и издателства: сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947 – 1948), сп. „Септември“ (1952 – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в. „Септемврийче“, всекидневния печат.

Доцент е по история на руската класическа и съветска литература във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1951 – 1962). В Съюза на българските писатели завежда отдел „Детска литература“.

Известни са неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948), „Героите на Белица“ (1950), „Митко Палаузов“ (1951), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957, в 3 т.), „Народни приказки“ и др.

Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, А. П. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър Стоу и др.

Библиография

„Бунт“, разкази (1930)
„Окървавената Огоста“, разкази (1931)
„В страната на розите“, разкази (1932)
„Червеното знаме“, разкази (1932)
„Врагове“, роман (1934)
„Осем години в Съветския съюз“, кн. I-II, репортаж (1934 – 1935)
„Утро над полята“, репортаж (1935)
„Село“, повест (1936)
„Страх“, повест (1936; 1945)
„Заблудени овчици“, разкази (1938)
„Калофер войвода“, повест (1938, 1948)
„Руско-български речник“ (1938)
„Малка философско-научна енциклопедия“ (1939)
„Малка литературна енциклопедия“ I-II (1940)
„Практическо ръководство за лесно научаване на руски език“ (1940)
„Критика на критиците“ (1941)
„Руско-български разговорник“ (1945)
„Септемврийски дни и нощи“, разкази (1945)
„Съветски хора“, репортажен роман (1945)
„Хайдути, пиеса в три действия и една картина“ (1945)
„Народни приказки“ (1946)
„Съветската култура“ (1947)
„Български народни басни и приказки“ (1948)
„Кой е най-силен“, български народни приказки (1948, 1955)
„Сините скали“, роман (1948, 1949, 1955)
„Партийна тайна“, повест (1948, 1949, 1952, 1953, 1954, 1955, 1965, 1967, 1970)
„Дядо за риба“, приказка за деца (1949)
„Героите на Белица“, роман (1950, 1952, 1954, 1964, 1970)
„Кирил Христов Киров“, очерк (1951)
„Митко Палаузов“, биографична повест (1951, 1952, 1953, 1956, 1957, 1962, 1963, 1966, 1969, 1973)
„Митко Палаузов“, пиеса в 3 действия, 7 картини (1956)
„Тихо пристанище“, повест (1956)
„Априлски дни“, 1925, спомени (1956)
„Остров Тамбукту“, роман в 3 части, част първа (1956)
„Остров Тамбукту“, роман в 3 части, част втора (1956)
„Тайнствените светлини“, повест (1958)
„Остров Тамбукту“, роман в 3 части, пълно издание (1959)
„Повести (Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище)“ (1959)
„Диарбекирските заточеници“, роман (1960)
„Партизански повести. Сините скали. Партийна тайна. Митко Палаузов“ (1960)
„Джакомо ще стане капитан“, разкази (1961)
„Добрата чучулига“, приказка (1961)
„В една тъмна нощ“, приключенски повести и разкази (1962)
„Златната пещера“, разкази за юноши (1962)
„Лоша дума“, приказка (1964)
„Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна“ (1974, 1975)

Източници

Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 349 – 350
Априлски дни 1925. Спомени. 1956, автор Марко Марчевски
спомени на Искра Маркова Марчевска

Външни препратки