Направо към съдържанието

Марко Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за костурския войвода на ВМОРО. За леринския вижте Марко Лерински.
Марко Иванов
български революционер
Роден
Починал
Подпис
Марко Иванов в Общомедия

Марко (Мати) Иванов Петров, наричан Карамата,[1][2] е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Марко Иванов (вдясно) и Манол Розов (в средата)

Роден е на 20 юни 1877 година в кайлярското село Палеор, тогава в Османската империя.[3][4] Образова се сам.[3] Влиза във ВМОРО и става един от най-ценните сътрудници на Марко Лерински и дядо Андрей Петров, като се занимава с доставяне на оръжие за организацията. В 1903 година става четник при поручик Георги Папанчев.[3] През май същата година присъст­ва на Смилевския конгрес. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на загорицкия център в Костурско и участва в превземането на Клисура и това на Невеска, като е назначен за комендант на Клисура.[5][3] По-късно четата му задържа турското настъпление от Костур през Маврово.[6]

След въстанието се прехвърля в България и се занимава с търговия.[3]

Никола Андреев и Марко Иванов

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на чета № 17 на Македоно-одринското опълчение, съставена от 12 души. Преминава в Костурско заедно с четите на Георги Попхристов, Павел Христов и Христо Цветков.[7] Действа с четата на Васил Чекаларов,[8] а след това и в похода на голямата чета към Костурско в 1913 година.[9][10] След това преминава в Тиквешко.[11]

През Първата световна война служи в Пети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.[3]

Лазар Томов пише за него:

„ Марко Иванов бе любимец на стари и млади македонски чеда. Той бе отличен певец, изразител на измъчената душа на македонския българин.[3] “

Участва като делегат от Крупнишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[13]

Марко Иванов е сред основателите на Илинденската организация. Умира след тежко боледуване на 16 декември 1933 година.[3]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
  2. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Т., Л. Марко Ивановъ Петровъ // Илюстрация Илиндень VI (4 (54). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1934. с. 16.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 355-356.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62 – 63.
  6. ↑ Божидар Д. Божиков. Въстанието в Битолски революционен окръг, в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.45.
  7. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 108.
  8. ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., Български писател, София, 1984, стр.406
  9. ↑ Иванов, Васил. Отрязаната глава, 9 юлий 1913, 1928, стр.16.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 290, 892.
  11. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.31.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  13. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марко_Иванов&oldid=12413982“.