Направо към съдържанието

Македония (1926 – 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

„Македония“
Брой № 1, страница № 1
Информация
Видседмичник
Начало11 октомври 1926 година
Край31 август 1934 година
Цена1 лев, годишен абонамент 300 лева
ИздателГеорги Кулишев, Симеон Евтимов, Димитър Талев
Главен редакторЙордан Бадев, Васил Пундев
Езикбългарски
Тираж10 000 – 12 000
Свързани вестници„Независима Македония“
„Илинден“
„Устрем“
Македония в Общомедия

„Македония“ с подзаглавие Всекидневник за политика, културен живот и информация е български вестник, който излиза в София, Царство България, от 11 октомври 1926 до 31 август 1934 година. „Македония“ е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България и е близък на кръговете на Вътрешната македонска революционна организация.

През есента на 1926 година Централния комитет, Задграничното представителство и Висшият организационен съвет на ВМРО взимат решение за издаване на единен ежедневник, който да отразява македонската тематика - така седмичните вестници „Независима Македония“, „Илинден“ и „Устрем“, съответно печатни органи на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства, Илинденската организация и Македонския младежки съюз се обединяват. Издаването им е преустановено и на тяхно място излиза вестник „Македония“. Решено е директор на вестника да е Георги Кулишев, главен редактор Йордан Бадев и редактори Кръстьо Велянов и Никола Джеров. По-късно Бадев заминава за Париж и на негово място идва Васил Пундев.[1]

Плик на писмо с логото на вестник „Македония“, юли 1929 година.

В програмната статия на брой 1 „Македонският въпрос чака своето разрешение“ на два пъти се подчертава

дълбокото национално съзнание на македонските българи[2]

След убийството на Александър Протогеров Кулишев, Пундев и Джеров напускат редакцията, като издават прощален дублиращ брой № 615 и той е овладян от михайловисткото крило. Пундев започва да издава вестник „Вардар“.[3] Начело на вестника застават Симеон Евтимов и Димитър Талев. Вестникът е за присъединяването на Македония към България. В 1932 година вестникът временно е спрян и на негово място излиза „Независима Македония“ с редактор Велко Думев.[4]

Скоро след извършването на Деветнадесетомайския преврат от 1934 година издаването на вестника е преустановено.[5][6][7]

  1. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 161 – 161.
  2. Македония, бр.1, год.I, София, 11 октомври 1926, стр. 1.
  3. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 163.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 186.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 144.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-95006-1-3. с. 531.
  7. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 459.