Направо към съдържанието

Луке

Тази статия е за селото в Северна Македония. За парагвайския град вижте Луке (Парагвай).

Луке
Луке
— село —
42.3236° с. ш. 22.2833° и. д.
Луке
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина1188 m
Население338 души (2002)
Пощенски код1334
Луке в Общомедия

Луке (понякога Лукье или Луки, на македонска литературна норма: Луке) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Луке е разположено в близост до границата със Сърбия, в областта Славище по течението на река Добровница (Киселичка река), в източното подножие на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка. Съставено е от няколко разпръснати из планината махали.

В края на XIX век Луке е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лукьѐ е населявано от 980 жители българи християни.[1] Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[2] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луке има 1080 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

На 26 септември 1903 година османски войски, настанени край Лукье, в отговор на опит за преминаване на границата от чета на ВМОРО навлизат в българска територия, ограбват българския граничен пост Караманица, както и една от махалите на село Караманица, Босилеградско, днес в Сърбия.

През ноември 1905 г. селото (общо 140 къщи) е принудено от четите на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско. През 1910 година сръбската пропаганда постига нови успехи, като успява да наложи на по-голямата част от селото сръбски свещеник.[4] През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[5]

По време на Първата световна война Луке е част от Подържиконска община и има 840 жители.[6]

През 1942 година в с.Луке месното население създава Православно християнско братство "Св. Благовещение"[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 338 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 337
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
  • Станоя Якимов Георгиев, кметски наместник в периода на българското управление от 1941 до 1944 година[9]
  • Серафим Велянов Петров, редник в допълняющ македонски полк, 8-а рота загинал 1917 година в Скопие.[10]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498, 500.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 30., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_P*.pdf&from=1&to=150&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1917_1917/SNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=��������, посетен на 17 февруари 2021 
  7. Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ).
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. ЦДА ф.648К
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 12, 13