Леонид Попов

Леонид Попов
	Леонид Попов
Съветски космонавт
Информация
Роден	31 август 1945 г. (79 г.); Александрия, Кировоградска област, Украинска ССР
Националност	украинец
Друга професия	летец-инструктор
Звание	генерал-майор от авиацията
Престой в космоса	200 денонощия 14 часа 46 минути 51 секунди
Селекция	Група ЦПК-5/ВВС-5 (1970)
Мисии	Союз 35/ Союз 37, Союз 40, Союз Т-7
Емблема на мисията
Пенсиониране	13 юни 1986
	Леонид Попов в Общомедия

Леони́д Ива́нович Попо́в (р. 31 август 1945 г. в гр. Александрия, Кировоградска област, Украинска ССР) е бивш съветски космонавт – командир на екипажите на космическите кораби (КК) и орбиталните научноизследователски комплекси: „Союз-35“-„Союз-37“-орбитална станция (ОС) „Салют-6“; „Союз-40“-ОС „Салют-6“; „Союз Т-7“-ОС „Салют-7“-„Союз Т-5“, летец-космонавт на СССР № 46, в света № 93, полковник.

Биография

Роден е на 31 август 1945 г. в гр. Александрия, Кировоградска област в семейството на служещ. По националност е украинец. Член на КПСС от 1971 г.

В Съветската армия е от 1964 г. През 1968 г. завършва Черниговското висше военно-авиационно училище за летци. Служи като летец-изтребител в строевите части на Съветските ВВС.

От 1970 г. е в отряда на съветските космонавти. Преминава пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за космически полети с КК тип „Союз“ и ОС тип „Салют“. През 1976 г. завършва и Военновъздушната академия „Ю. Гагарин“.

Извършил е 3 полета в космоса като командир на кораба и пилотирания орбитален комплекс.

Първи полет – от 9 април до 11 октомври 1980 г. заедно с бординженера Валерий Рюмин с КК „Союз-35“ и ОС „Салют-6“. По време на 185-дневния полет на борда на ОС „Салют-6“ са посрещали четири посетителски експедиции, три от които международни екипажи (с участията на космонавти от Унгария, Виетнам и Куба). Осъществени са скачвания с товарните КК: „Прогрес-8“, „Прогрес-9“, „Прогрес-10“. Връщането на Земята става с КК „Союз-37“.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 11 октомври 1980 г. за мъжество и героизъм, проявени в този полет, на подполковник Леонид Попов е присвоено званието Герой на Съветския съюз с връчване на орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 11446).

От 14 до 22 май 1981 г. полковник Л. Попов оглавил полета на съветско-румънския международен екипаж, заедно с космонавта-изследовател гражданина на Социалистическа република Румъния Думитру Прунариу с КК „Союз-40“ и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ – „Союз Т-4“ – „Союз-40“.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 22 май 1981 г., за успешно осъществяване на космическия полет и проявено при това мъжество и героизъм, Леонид Попов е награден с втори медал „Златна звезда“.

Трети космически полет, заедно с бординженера Александър Серебров и космонавта-изследовател Светлана Савицка, Леонид Попов изпълнява от 19 до 27 август 1982 г. с КК „Союз Т-7“ и орбиталния научноизследователския комплекс „Салют-7“-„Союз Т-5“-„Союз Т-7“.

След като извършил полета, от 1982 до 1987 г. полковник Попов става инструктор-космонавт в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин“.

Полети и стартове, в които участва Леонид Попов
Номер п/п	Дата на старта	Космически кораб	Дата на кацане	Космически кораб	Длъжност	Продължителност
1	9 април 1980	Союз 37	11 октомври 1980	Союз 35	Командир	184 денонощия 20 часа 11 минути и 35 секунди.
2	14 май 1981	Союз 40	22 май 1981	Союз 40	Командир	7 денонощия 20 часа 42 минути и 52 секунди.
3	19 август 1982	Союз Т-7	27 август 1982	Союз Т-5	Командир	7 денонощия 21 часа 52 минути и 24 секунди.
Обща продължителност на престоя в космоса – 200 денонощия 14 часа 46 минути и 51 секунди.

Отчислен от отряда на космонавтите на 13 юни 1987 г. във връзка с постъпването във Военната академия на Генералния щаб.

На 15 октомври 1990 г. на полковник Попов е присвоено воинско звание „генерал-майор от авиацията“.

От 24 юни 1989 г. служи като началник на 4-то управление на Главна дирекция на ВВС към Министерството на отбраната на СССР (от 1992 г. Руска Федерация). От 22 юли 1993 г. е ръководител на 3-то управление на Главното управление поръчките и онтрола на авиационна техника и въоръжение на ВВС.

На 11 ноември 1995 г. със заповед на Министъра на отбраната на Русия № 01712 е уволен в запас по възраст.

Осъществява обществена дейност, участвайки в ръководството на общността „Русия-Румъния“. Избиран е за депутат във Върховния Съвет на СССР. Живее в Москва.

Награди

Два медала „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз (11 октомври 1980 и 22 май 1981 г.)
Три ордена „Ленин“ (11 октомври 1980, 22 май 1981 и 27 август 1982 г.)
10 юбилейни медала
Медал „Златна звезда“ за „Герой на Унгарската Народна Република“ (Унгария, 1980)
Медал „Златна звезда“ за „Герой на Куба“ и Национален орден „Плайя Хирон“ (Куба, 1980)
Медал „Златна звезда“ за „Герой на труда на Социалистическа Република Виетнам“ и орден „Хо Ши Мин“ (Виетнам, 1980)
Медал „Златна звезда“ за „Герой на Социалистическа република Румъния“ (СРР, 1981)
Орден на Свободата – I степен (Лаос, 1981)
Златен медал „К. Циолковски“ на АН на СССР
Заслужил майстор на спорта на СССР
Носител на Държавна премия на Украйна (1982).
Бюст на космонавта е сложен на територията на Черниговското военновъздушно училище.

Външни препратки

Биография Архив на оригинала от 2011-04-12 в Wayback Machine.