Костурско благотворително братство
| Костурско благотворително братство | |
 Устав на Костурското братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | преди 1899 г. |
| Закрита | 1950 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Спиро Василев и други |
| Костурско благотворително братство в Общомедия | |
Костурското благотворително братство „Надежда“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Костурско, съществувала в българската столица София от края на XIX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Братството е основано в края на XIX век с членска маса от 210 души.[1] През 1901 година председател на братството е Васил Чекаларов.
Към 1910 година негов председател е Яков Янков, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[2]
През 1913 година от името на братството Васил Динов, Никола Милев, Никола Юруков, Иван Прешленков, Лазар Киселинчев, Хр. Н. Димитров и Григор Бакрачев подписват Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София.[3]
По време на войните за национално обединение братството е разположено в Ксанти, Западна Тракия, където се установяват голяма част от бежанците от Костурско. Към 1914 година председател е Наум Темчев.
След Първата световна война председател на дружеството става Спиро Василев.[4] На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегат от Костурското братство е Никола Милев.[5] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от костурското братство са Андон Юруков, Апостол Грежов, Георги Николов, Димитър Палчев, М. Георгиев, М. Христов, Н. Григоров и Петър Таралямов.[6]
На 30 ноември 1924 година братството провежда общо събрание с председател Йосиф Василев Кондов, на което е приет нов устав и е гласувано ново ръководство. В него влизат Яков Янков (председател), Милош Попдимитров (подпредседател), Кръсто К. Лачев (секретар), Димитър Н. Караджов (касиер) и членове Георги Николов, Илия Югрев и Пандо Киселинчев.[7]
На 15 ноември 1925 година Костурското женско благотворително дружество си избира настоятелство в състав Елена Томова Бакрачева (председател), Олга Чекаларова (подпредседател), Маслина Грънчарова (секретар), Танка Б. Илиева (касиер), а съветнички са Константия Г. Киселинчева, Мита А. Юрукова, Мара Г. Николова и Зорка Тодорова. В контролната комисия влизат Дана Грозданова, Зоя Трифонова и Траянка Каранджова.[8]
През 1936 година в заседанията взимат участие 87 редовни делегати, а през 1938 година е избрано ръководство в състав Тома Шапарданов (председател), Йосиф Кондов (подпредседател), Спиро Василев (секретар), Христо Каракашев (касиер), членове са Григор Капурдов, Андрей Галев и Благой Пишмиров. В контролната комисия влизат Илия Патеров (председател), Дамян Новачев и Богдан Шутков са членове. Създадена е ефория за управление на дружествените имоти в състав Лазар Киселинчев (председател), Георги Янков и Атанас Розов са членове. Годишният патронен празник е Илинден.[9]
Сред другите по-изявени членове на братството са Филип Атанасов, Димитър Палчев, Сребро Янакиев и други. През 1941 година председател на братството е все още Спиро Василев.[10]
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството пътуването на делегацията е определено като едно бляскаво шествие на българщината.[11]
През 1945/1946 година братството е преименувано на Костурско благотворително братство „Димитър Благоев“.[12]
- Декларация на Братството от 19 април 1919 година
-
-
- Документи и издания на братството
-
„Локвата и Виняри“, 1940, издание на Костурското благотворително братство -
Бистрицки, „Българско Костурско“, Ксанти, 1919 година, издание на Костурското македонско братство „Надежда“ -
Плакат с Костур на Костурското братство, 1940 г. -
Възвание на Братството за Свети Дух, 3 юни 1933 г. и призив за среща през януари 1934 г.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920
- Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (88). София, СМЕО, 12 декември 1924. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (140). София, СМЕО, 18 декември 1925. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 566 – 567.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 567.
