Китайска градина

Китайската градина е стил в ландшафта или по-специално в градинското изкуство, който се формира в продължение на 3 хиляди години в Китай. В това понятие се включват както огромните императорски градини, така и малките градини на учени, поети, бивши правителствени чиновници и други, създадени за уединение от външния свят. Те трябва да отразяват хармонията между човека и природата.

История

Концепцията за т.нар. естествени градини датира от III век пр.н.е., когато пространството около храмовете и жилищата на влиятелни хора започва да се оформя с природни елементи. В началото на управлението на династия Сун дизайнът става по-изискан. През тази епоха център на интелектуалния живот е Суджоу, където днес са запазени образци на класически градини.

За китайците по време на династията Мин градината е образ на рая, на блаженството на неговите обитатели, но и място за размишления върху света и достигането на лични прозрения. Тогава се появяват и първите трактати на тази тема и градинското изкуство достига своя връх.^[1]^{:с. 176}

Характерни черти

Класическата китайска градина трябва да изглежда като естествен завършен пейзаж, който освен това е метафора на света и живота.

Тя е оградена със стени и включва едно или няколко езерца, група камъни, дървета и цветя, различни зали и павилиони, свързани с пътечки и зигзагообразни галерии. При преместването си от едно място на друго, посетителите могат да наблюдават различни сцени.

Целта при създаването на градината е да се постигне хармония между земята, небето, камъните, водата, сградите, пътищата и растенията (или така наречените 7 неща). Съществена част от тези градини са камъните и водата, която често е пресичана от зигзагообразни мостчета или от дъгообразни мостчета под формата на полукръг. Те са символ на пътя на живота, който не води винаги направо и затова трябва да се извърви с внимание. Полукръглите мостчета образуват с отражението си пълен кръг, който представлява китайския символ на небето.

Класическата китайска градина е проектирана така, че наблюдателят да не може да обхване с един поглед цялата градина. Градината се състои от обособени пространства, дворчета и зелени пространства. Границите им са строго определени от галерии, павилиони и вътрешни градински стени, които служат за защита от зли духове.^[2]

Галерия

В периода от XVII до XX век, по време на последната династия Цин, също са изградени редица градини:

Градината He в Янджоу, провинция Дзянсу (1880)
Градините на императорската вила Планинско убежище от зноя (1703 – 1792)
Дългият коридор в Летния дворец (1750), дълъг 728 м
My Loveable Pavilion от Couple's Retreat Garden (1723 – 1736)
Градината Keyuan в провинция Гуандун (1850)

Източници

↑ Николова, Румяна, Николай Генов. Сто дни в Китай. Едно пътуване в Поднебесната империя. Пловдив, ИК „Хемус“, 2010. ISBN 978-954-26-0926-1. с. 351.
↑ Отличия китайского и японского садов // Сайт компании «Royal Gardens». Посетен на 2013-09-03.

[1] Николова, Румяна, Николай Генов. Сто дни в Китай. Едно пътуване в Поднебесната империя. Пловдив, ИК „Хемус“, 2010. ISBN 978-954-26-0926-1. с. 351.

[2] Отличия китайского и японского садов // Сайт компании «Royal Gardens». Посетен на 2013-09-03.

[1]

[2]