Йерихонска роза
| Йерихонска роза | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Spring, 1840 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Йерихонска роза в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Йерихонската роза[1] (Selaginella lepidophylla, синоним Lycopodium lepidophyllum) е вид пустинно растение от семейство спикемоси (Selaginellaceae), родом от пустинята Чиуауа.[2]
Названия
[редактиране | редактиране на кода]Йерихонската роза („роза на Йерихон“) е известна като „възкръсващо растение“, заради своята способност да оцелява почти при пълно изсушаване. По време на сухо време в родното му местообитание, стъблата му се извиват в стегната топка, като се разплитат само когато са изложени на влага.[3]
Останалите често срещаните имена на това растение включват „каменно цвете“,[4] „фалшива роза на Йерихон“, „роза на Йерихон“, „възкръсващ мъх“, „растение динозавър“, „siempre viva“ („вечно живо“) и „doradilla“.
Selaginella lepidophylla не трябва да се бърка с Anastatica. И двата вида са „възкресващи растения“ и са изсъхващи плевели. Те споделят общото име „роза на Йерихон“, във връзка с библейския град Йерихон, който постоянно се преражда от пепелта си. По подобен начин, способността на S. lepidophylla за съживяване при рехидратация ѝ позволява да се възкреси и възобнови растежа си след дълги периоди на суша.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Външните стъбла на Йерихонската роза се огъват в кръгли пръстени след сравнително кратък период без вода. Вътрешните стъбла вместо това се извиват бавно в спирали в отговор на десикацията, поради действието на градиента на деформация по дължината им.[5] Растението достига максимална височина от 5 см.
Поразителната особеност на Йерихонската роза е адаптирането ѝ към условията на продължителна суша в естествената ѝ среда. Растението е развило физиологичната стратегия за изсушаване и навиване навътре при липса на вода, образувайки топка, като така може да оцелее до няколко години и да загуби до 95% от съдържанието си на влага, без да претърпи щети.
Когато влажността на земята и въздуха започне отново да се повишава, дори значително време след като е увехнало, растението „реанимира“. Ако е рехидратирано, то продължава своя жизнен цикъл, като напълно възстановява способностите си за фотосинтеза и растеж. Когато се изсушава, вкоренените му листа стават кожени в основата, като изглеждат тъмнокафяви или светло до червеникавокафяви.
Сухата топка се отваря няколко часа след поставянето ѝ в контакт с вода, изсъхналите листа постепенно възобновяват зеления си цвят. Ако корените не са твърде повредени, растението може да оцелее в пуцоланова пепел. Колкото и да е изсушено или повредено, поради особената биологична структура на листата си, растението запазва способността да попива вода и да се разгръща дори много години след смъртта си.[6]
Растението влиза в състояние на покой в отсъствие на вода, избягвайки увреждането на тъканите и клетките по време на сушене чрез синтезиране на трехалоза, кристализирана захар, която действа като съвместимо разтворимо вещество. Разтворените соли се концентрират в растителните тъкани, когато водата се изпарява. Трехалозата, произведена от растението, действа на мястото на изпаряващата се вода, като по този начин предпазва солите да причинят щети и предпазва от смърт поради излишък от соленост. Йерихонската роза използва и бетаини, вещества, които имат същата функция като трехалозата.[7]
След като водата се възстанови в растителните тъкани, кристалите на захарта се разтварят и метаболизмът на растението, дотогава парализирано, се активира отново. Листата, които изглеждаха мъртви, стават зелени и се отварят.[8]
Приложения
[редактиране | редактиране на кода]Йерихонска роза се продава като новост – нещо особено и непознато, под формата на голи коренни запаси в сухо състояние, които може да се съживят само с малко вода.[9]
Способността на растението да преживява екстремното изсушаване е отбелязано от испанските мисионери, когато стигнат до Новия свят, включително и в района на днешен САЩ. Мисионерите използват растението, за да демонстрират пред местните хора концепцията за прераждане. Поради свойствата си, Йерихонската роза се е смятала за талисман и се предавала в семейства от поколение на поколение.
Йерихонската роза се е използва като билково лекарство. Инфузията се прави чрез накисване на супена лъжица изсушен материал в гореща вода, а полученият чай се използва като антимикробно средство за лечение на настинки и болки в гърлото.
В Мексико Йерихонската роза се продава като диуретик. Жените пият водата, в която е накиснато растението, за да се улесни раждането. Скоростта, с която растението цъфти във водата, се тълкува като индикация дали раждането ще бъде лесно или трудно.
Растението се използва и в обредите на вуду и кубинска сантерия, за да се позове на любов и богатство. Твърди се, че растението абсорбира „отрицателната енергия“, когато се носи по тялото.[10]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изсушено и навито на топка растение -
Разлика между сухо и напоено във вода 6 часа растение (вдясно) -
„Възродено“ растение -
„Възродено“ растение
_(Mexico)_2_(49748124712).jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2023-08-22.
- ↑ Pampurova, Suzana и др. The desiccation tolerant secrets of Selaginella lepidophylla: What we have learned so far? // Plant Physiology and Biochemistry 80. July 2014. DOI:10.1016/j.plaphy.2014.04.015. с. 285 – 290.
- ↑ Physiological Benefits of Stem Curling for Resurrection Plants in the Field // Ecology 74 (4). June 1993. DOI:10.2307/1940477. с. 1073 – 1080.
- ↑ ITIS Standard Report Page: Selaginella lepidophylla // Itis.gov. Посетен на 2012-02-09.
- ↑ Rafsanjani, A., V. Brulé, T. L. Western and D. Pasini. Hydro-Responsive Curling of the Resurrection Plant Selaginella lepidophylla // Scientific Reports 5. January 2015. DOI:10.1038/srep08064. с. 8064.
- ↑ Mickel, JT & AR Smith. 2004. The Pteridophytes of Mexico. Mem. New York Bot. Gard. 88: 1 – 1054.
- ↑ Davidse, G., M. Sousa Sánchez & S. Knapp. 1995. Psilotaceae to Salviniaceae. 1: i-xxi, 1 – 470. In G. Davidse, M. Sousa Sanchez & AO Chater (eds.) Fl. Mesoamer. National Autonomous University of Mexico, Mexico City
- ↑ Correll, DS & MC Johnston. 1970. Man. Vasc. Pl. Texas i-xv, 1 – 1881. The University of Texas at Dallas, Richardson.
- ↑ William Francis Ganong. A Textbook of Botany for Colleges. MacMillan Co., 1921. ISBN 978-1-153-17574-6. с. 604. page 505 – 506
- ↑ Curtin, L.S.M. and M. Moore. 1997. Healing Herbs of the Upper Rio Grande. Western Edge Press, Santa Fe, New Mexico.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Selaginella lepidophylla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||
