Илия Милчин

Илия Милчин
Илија Милчин
	Илия Милчин Илија Милчин
актьор и режисьор от Република Македония
Роден	19 юни 1918 г. Прилеп, Царство България
Починал	11 март 2002 г. (83 г.) Скопие, Република Македония
Учил в	Софийски университет
Уебсайт	Страница в IMDb

Илия Милчин (на македонска литературна норма: Илија Милчин) е актьор, режисьор, лингвист и преводач от Република Македония.

Биография

Роден е като Илия Костов Милчинов на 19 юни 1918 година в град Прилеп, тогава анексиран от България по време на Първата световна война. Произхожда от рода Милчинови. Завършва право в Софийския университет през 1942 година.^[1] Между 1944 и 1947 година работи като драматург, а след това като артист и режисьор в Македонския народен театър в Скопие. Между 1947 и 1948 година е театрален ръководител и режисьор на областния македонски театър в Горна Джумая, по време на т. нар. Културна автономия на Пиринска Македония. Между 1965 и 1968 година е драматичен директор на Македонския народен театър в Скопие.

Милчин е недоволен от сърбизирането на македонската литературна норма. В статията си „Дедото, сказните и преводот“ във вестник „Нова Македония“ говори за детската литература, написана на неразбираем език:

„

Не съм могъл нито да сънувам, че на такъв грозен, изопачен, неестествен, на места дори неясен език са преведени тези детски приказки... Цял живот чета и говоря чужди текстове на сцената, а сега пред собствената си внучка заеквах и приличах на най-лош дилетант... Аз не умеех нито гласно да ги прочитам, защото се заплитах в тяхната езикова грозотия.^[2]

“

Превежда от руски, хърватски и френски, а така също адаптира текстове и от стандартен български. Получава отличия като „11 октомври“, „Кирил Пейчинович“, „Йован Стерия Попович“, „13 ноември“, „Войдан Чернодрински“ и други. Почетен член е на дружеството на писателите на Македония.

Умира на 11 март 2002 година в Скопие. Негов син е режисьорът Владимир Милчин.

Филмография


Свидетелство за женитба на Владимир Милчинов, 6 февруари 1904 година, София.

Мис Стон / Мис Стоун (1958) – Яне Сандански
Мирно лето / Мирно лято (1961) – проф. Нестор Гиевски
Обрачун (1962) – Хасан бей
До победата и по неа / До победата и след нея (1966) – адвокат Страсев
Македонска крвава свадба / Македонска кървава сватба (1967) – Валия
Стотиот чекор (1968)
Републиката во пламен / Републиката в пламък (1969) – Яя ефенди
Враќањето од рајот / Връщането от рая (1969)
Слики на дрво / Снимки на дърво (1970)
Човекот во црно / Човека в черно (1970)
Понижени и навредени (1971)
Македонски дел од пеколот / Македонският дял от пъкъла (1971) – полицейски началник
Залез зад езерската земја / Залез зад езерната земя (1973)
Парадоксот на Диоген / Парадокса на Диоген (1975)
Волшебното самарче / Вълшебното самарче (1975)
Последниот ден на Мистер Порфириј / Последния ден на мистър Порфирий (1975)
Картотека (1975)
Исправи се, Делфина / Изправи се, Делфина (1977)
Присуда / Присъда (1977)
Златни години (1978)
Курирот на Гоце / Куриера на Гоце (1979)
Наши години (1979)
Црвениот коњ / Червеният кон (1981) – Лефтер
Илинден (1982) – Омер Ружди паша
Кога тетин Клименте шеташе над градот / Когато чичо Клименте обикаляше над града (1983) – Анатол Сулц
Јуначко колено / Юнашко коляно (1984) – Каймакам ефенди
Комедијанти / Комедианти (1984) – управник на държавния театър
Белото циганче (1984)
Јазол / Язол (1985) – старият рабин
На наш начин / По нашия начин (1985)
Трето доба (1986)
Климент Охридски (1986) – Чеслав
Звездите на 42-та (1987) – Давчев
Тврдокорни / (1988)
Заминуваньето од Пасквелија /Заминаването от Пасквелия (1991)
Време, живот (1992)
Бог да ги убие шпионите (1993) – Жан Дивалие
Ангели на отпад / (1995) – Професора^[3]