Изворово (област Хасково)

Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

---

Изворово
Изворово 41.963022, 26.140854 Изворово
Общи данни
Население	194 души (15 март 2024 г.) 5,4 души/km²
Землище	35.955 km²
Надм. височина	340 m
Пощ. код	6461
Тел. код	03762
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	32487
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015)
Изворово в Общомедия

Изворово (до 1906 година Бунарчево) е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково и е на около 265 km от столицата София.

География

Село Изворово е разположено в подножието на Сакар планина, Надморската височина е от 330 до 390 m. Релефът е равнинен на места хълмист. Най-високата точка на землището на село Изворово е връх Мая баир, който е с надморска височина от 625 m.

Климат

Климатът е умерено-континентален, с подчертано средиземноморско влияние. Отличава се с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Средната годишна температура е около 11 °С. Средната януарска температура е 0,5 °С. Възможно е тя да се повиши до 15 °С, а също така да спадне до -20 °С. Средната юлска е 24 – 26 °С, а максималните летни температури достигат до 35 °С. През зимата има средно по 25 дни със снежна покривка. Дебелината на снежната покривка е около 20 – 25 cm. Годишната валежна сума е 550 – 600 mm.

Стопанство

Традиционно развити са както земеделието, така и животновъдството. Основни земеделски култури са тютюн, дини, домати, чушки, грозде, арония, жито и слънчоглед.

История

Предполага се, че селище е съществувало още в ранното средновековие, за което съществуват научни доказателства. Интерес представляват двата печата на византийската тема Месопотамия, които дават основание на В. Зайбт да предложи хипотезата, че именно тук някъде, а не в Мала Азия, се е намирала темата Месопотамия (т.е. междуречие), и че в близката Констанция е резидирал стратегът на тази тема.

То се е състояло от 3 махали – Чешмите, Сананджа и Еленкъра. След турското нашествие по българските земи, селото често е нападано и ограбвано от башибозуци. За да се спаси, населението е принудено да се премести в подножието на Сакар балкан, в много гъста дъбова гора (боази). В края на 18 век и в началото на 19 век селото наброява 120 къщи. То е селище със силно развито овцевъдство, лозарство и крушарство. В началото на 19 век изворовци имат развито овцевъдство – разполагат с около 20 000 овце, което е база за снабдяване на Сливенската текстилна фабрика.

Селото е освободено от османско владичество на 31 януари 1878 г. от частите на Астраханския полк. След освобождението и особено след Берлинския конгрес, границата между България /първоначално Източна Румелия/ и Османската империя е минавала на 2 km източно от село Изворово.

Извори, язовири и чешми

Извори

В село Изворово има множество извори, откъдето е и името на селото. Най-големите извори са:

Ятак дере

Ятак дере е малък извор, силно обрасъл с меше, дъб, габър и дрян.

Намира се в началото на Кривата река, като десен приток.

Хайдушкото кладенче

Хайдушкото кладенче е извор на около 200 метра от друг извор, наречен Колджака. Силно заселено с габър, дрян, цер, киселица и клен. През вековете е било база на хайдутите.

Двата кладенеца

Това са два извора в северния склон на Мая Баир.

Чешмите

Чешмите е местност, която включва четири чешми: 1. Чешмата 2. Дядо Илевата чешма 3. Терпешевата чешма 4. Клюнка Вероятно това са били четирите главни водоизточника на стария гръцки град Еленополис.

Язовири

По времето на социализма в землището на село Изворово са построени около 25 язовира.

Най-големия е язовир „Изворово“ (дервеня). Най-важния язовир за селото е язовир „Кутела“, който има помпена станция, която тласка вода в изравнител и оттам водата по самотек достига до всяка къща.

Други по-големи язовири са:

• „Вълканов кладенец“,
• „Честите Габери“,
• „Орешака“,
• „Ликова кория“,
• „Минча“,
• „Каменака“ (джаркова сая),
• „Корцанов кладенец“,
• „Каменичков кладенец“

Чешми

В землището на село Изворово има доста чешми. Чешмата, която има най-важно значение за селото е „Калджана“. Това е чешмата с най-хубавата вода в Сакарския район. Намира се на около 3 – 4 километра северно от селото, на около 500 метра надморска височина. Други по-големи чешми са:

• „Дядо Митева чешма“,
• „Чешма Галяшкин“,
• „Чешма Двата кладенеца“,
• „Чешма Стоянов кладенец“.

Допълнителна литература

• Seibt, W. „Mesopotamia des Westens“ – ist es im 9. Und 10. Jahrhundert südlich der Marica zu suchen – В: Нумизматични, сфрагистични и епиграфски приноси към историята на Черноморското крайбрежие (=Acta Musei Varnaensisi, VII-2). Варна, 2008, с. 100 – 114.

Културни и природни забележителности

Златен накит и златни прешлени на вретено от първата половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. (Средна Бронзова епоха), открити край село Изворово. Експонати на НИМ

В местността „Калето“ се предполага съществуването на римската станция „Кастра Рубра“. Крепостните стени заграждат площ от 12 декара и са изградени от камъни, споени с хоросан и с късчета счукани тухли. Край нея минава римският път „Виа диагоналис“.

Край село Изворово има местност, която се нарича „Казанката“. В каменната скала има издълбан казан, но не е проучен. В селото има три запазени долмена.

През 2009 г. е разкрита така наречената „Йоргева могила“. В нея са открити златен накит от 320 мъниста и два златни предмета от първата половина на второто хилядолетие преди н.е.

Редовни събития

• Сбор на Архангеловден.
• Празник на селото през август.

Личности

• Господин Корцанов (1922 – ?), български политик от БКП
• Добри Терпешев – министър без портфейл в първото комунистическо правителство след Деветосептемврийския преврат.
• Стефан Ботев – щангист.
• Димо Станков – заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, началник на 08 отдел „Активни мероприятия“, работил 42 години в българското разузнаване, дипломат
• Иван Делчев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов

Литература

• Иван Йорданов. Византийски печати от землището на с. Изворово, Хасковско. – Във: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“–Велико Търново, 2010,