Иван Попов (генерал-лейтенант)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попов.
| Иван Попов | |
| български генерал-лейтенант | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1916 – 1944 |
| Род войски | Артилерия |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война Битка при Яребична |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Иван Константинов Попов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, взводен командир в 49-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), офицер от Щаба на войската, командир на 1-ви корпус и офицер от Пехотната инспекция през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Попов е роден на 2 юли 1896 година в пазарджишкото село Сестримо. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в 49-и пехотен полк, за която служба „за отличия и заслуги през втория период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1] и „за отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[2]. Ранен е тежко в битката при Яребична на 30 май 1918 година. Пленен и прекарва времето докрая на войната в плен в Гърция. Успява да избяга от лагера през септември 1919 година.
След войната на 18 ноември 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-а пионерна дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан, a ot 1926 г. служи в 8-а жандармерийска дружина. От 1925 до 1926 година учи във Франция, а през 1928 година завършва Свободния университет в София (сега УНСС). От 1928 г. е към Щаба на армията, а през 1929 г. е помощник-началник на Хасковското военно окръжие[3]. През 1930 г. е назначен на служба във Военната акадмия[4] Завършва академията през 1932 г. и през същата година е назначен за командир на специална батарея в 3-ти армейски артилерийски полк[5]. През 1933 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен за командир на отделение от 4-ти артилерийски полк[6].
През 1933 г. майор Попов е назначен за завеждащ подофицерския отдел в Пехотната школа[7], от следващата година е началник на секция в Щаба на армията[8], от 1935 г. е командир на отделение от 2-ри дивизионен артилерийски полк[9], а по-късно същата година е назначен за инспектор на класовете във Военната академия[10] От 1936 г. е помощник-командир на 4-ти армейски артилерийски полк, командирован в Германия.[11] На 6 май същата година е произведен в чин подполковник. През 1936 – 1937 година завършва генералщабната академия в Берлин.
В началото на 1938 г. подполковник Иван Попов е назначен за временен началник на Оперативното отделение в Щаба на войската[12], а от 1940 г. е началник на Военната академия[13] През 1940 година е част от делегацията, участваща във връщането на Южна Добруджа в рамките на България. На 6 май същата година е произведен в чин полковник.
По време на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) от 1941 г. полковник Попов служи първоначално към Щаба на войската, а от 1944 г. е помощник-началник на Щаба на войската. На 6 май 1944 е произведен в чин генерал-майор. На 14 септември 1944 година с МЗ № 123 е назначен за командир на 1-ви корпус до 23 септември същата година. По-късно служи към Пехотната инспекция. На 15 декември 1944 година е уволнен.
От 1946 година е началник на Военноисторическия отдел при щаба на войската. През август 1946 е арестуван и подложен на мъчения под ръководството на Петър Вранчев, губи разсъдъка си.[14] На 21 май 1947 година е осъден по процеса срещу организацията „Неутрален офицер“ на 15 години затвор като неин ръководител. На 25 август 1956 е освободен от затвора. Умира на 24 август 1982 година. През 1990 година е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е повишен в звание „генерал-лейтенант“. Пише книга, озаглавена „Дейността на българското главно командване през Втората световна война“[15].
Генерал-лейтенант Иван Попов е женен и има 2 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (18 ноември 1919)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
- Генерал-лейтенант (1992)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1921)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военното на Негово Величество училище (до 1916)
- Военна академия (до 1932)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 97 – 98
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 51 – 52
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 182 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 64 от 1930 г.
- ↑ МЗ № 224 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 92 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 254 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 287 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 88 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 186 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1936 г.
- ↑ МЗ № 91 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 98 от 1940 г.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 405.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 119
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 111 и 112.
