Жоржи Амаду

Жоржи Амаду Jorge Leal Amado de Faria
бразилски писател
Роден	10 август 1912 г. Итабуна, Бразилия
Починал	6 август 2001 г. Салвадор, Бразилия
Религия	атеизъм
Националност	Бразилия
Работил	журналист, писател, политик
Литература
Псевдоним	Y. Karl
Период	от 1931 г.
Течение	модернизъм
Дебютни творби	„Ленита“ (1930)
Известни творби	„Дона Флор и нейните двама съпрузи“
Повлиян	Машаду ди Асис
Семейство
Баща	Жоау Амаду ди Фария
Майка	Еулалия Леал Амаду
Съпруга	Матилде Гарсия Роза Зелия Гатай (1945 – 2001)
Деца	Еулалия Далила Амаду Жуау Жоржи Амаду Палома Жоржи Амаду
Подпис
Уебсайт	www.jorgeamado.com.br Страница в IMDb
Жоржи Амаду в Общомедия

Жоржи Амаду ди Фария (на португалски: Jorge Amado de Faria) е бразилски писател. Обикновено причисляван към течението на модернизма, той се свързва с магическия реализъм.

Биография

Жоржи Амаду е роден на 10 август 1912 г. във ферма във Ферадас, днес част от град Итабуна в югоизточната част на щата Баия. Година по-късно семейството му се премества в Илеус, където той прекарва детството си. По-късно посещава гимназия в Салвадор, столицата на щата. През този период започва да сътрудничи на няколко списания и се включва в литературния живот на града.

Амаду публикува първия си роман „O País do Carnaval“ през 1931 г., когато е само на 18 години. Той се жени за Матилде Гарсия Роза и през 1933 г. им се ражда дъщеря, Лила. През същата година издава втория си роман „Cacau“, който увеличава популярността му. Връзките на Жоржи Амаду с левицата го поставят в немилост пред режима на Жетулиу Варгас. През 1935 г. е арестуван за първи път, а през 1937 г. негови книги са подложени на публични изгаряния. Те са забранени и в Португалия, но постигат голям успех в други европейски страни, особено след публикуването на „Jubiabá“ във Франция.

Между 1941 и 1942 г. Жоржи Амаду живее в изгнание в Аржентина и Уругвай. След завръщането си в Бразилия се разделя със съпругата си. През 1945 г. е избран за депутат в Националното конституционно събрание, като кандидат на Бразилската комунистическа партия. През същата година се жени повторно за писателката Зелия Гатаи, а през 1947 г. им се ражда син, Жуау Жоржи.

През 1947 г. Бразилската комунистическа партия е забранена, а членовете ѝ са подложени на преследвания. Жоржи Амаду заминава за Франция, където остава до 1950 г. През 1949 г. умира дъщеря му Лила. От 1950 до 1952 г. той живее в Чехословакия, където се ражда втората му дъщеря, Палома. По това време той пътува до Съветския съюз, където получава Сталинска награда за мир през 1951 г.

Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес и Адониас Фильо

След завръщането си в Бразилия през 1955 г. Амаду се оттегля от политическия живот, а на следващата година напуска Бразилската комунистическа партия. През 1958 г. издава „Gabriela, Cravo e Canela“, която поставя началото на нов период в творчеството му. Той донякъде се отдръпва от реализма и социалните сюжети от по-ранните си книги. Описанието на сексуалните нрави в родната му страна предизвиква такъв скандал, че в продължение на няколко години той не може да се върне в Илеуш, мястото, където се развива действието на книгата.

През 1961 г. Жоржи Амаду е избран за член на Бразилската литературна академия. През следващите години популярността му по света не намалява. Книгите му са преведени на десетки езици, адаптирани са за филми, театрални постановки и телевизионни програми.

Жоржи Амаду умира в Салвадор, Бразилия на 6 август 2001 г.

Библиография

• „O País do Carnaval“ (1931)
• „Cacau“ (1933)
• „Suor“ (1934)
• „Jubiabá“ (1935)
• „Mar Morto“ (1936)
• „Capitães da Areia“ (1937)
• „Terras do Sem Fim“ (1943)
  Какао и кръв, изд. Народна култура, София, 1956, превод Сидер Флорин
• „São Jorge dos Ilhéus“ (1944)
• „Seara Vermelha“ (1946)
• „Os Subterrâneos da Liberdade“ (1954)
• „Gabriela, Cravo e Canela“ (1958)
  • Габриела, карамфил и канела. София, Народна култура, 1961.
  • Габриела, карамфил и канела. Велико Търново, Абагар, 1992. ISBN 954-8004-53-4. (превод на Емилия Ценкова)
  • Габриела, карамфил и канела. София, Колибри, 2007. ISBN 978-954-529-518-8. (превод на Емилия Ценкова)
• „A Morte e a Morte de Quincas Berro Dágua“ (1959)
• „Os Pastores da Noite“ (1964)
  • Пастири на нощта. София, Колибри, 2010. ISBN 978-954-529-816-5. (превод на Тодор Ценков)
• „Dona Flor e Seus Dois Maridos“ (1966)
  • Дона Флор и нейните двама съпрузи. София, Колибри, 2006. ISBN 954-529-479-5. (превод на Александър Керемидаров)
• „Tenda dos Milagres“ (1969)
• „Teresa Batista Cansada da Guerra“ (1972)
  • Тереза Батиста, уморена от битки. София, Колибри, 2012. ISBN 978-619-150-033-8. (превод на Снежина Томова)
• „Tieta do Agreste“ (1977)
  • Тиета от Агрести. София, Колибри, 2011. ISBN 978-954-529-912-4. (превод на Маргарита Дренска)
• „Farda Fardão Camisola de Dormir“ (1979)
• „Tocaia Grande“ (1984)
  • Токая Гранде – тъмната страна. София, Народна култура, 1992. (превод на Александър Керемидаров)
• „O Sumiço da Santa“ (1988)
• „A Descoberta da América pelos Turcos“ (1994)
  • Откриването на Америка от турците. София, Колибри, 2008. ISBN 9789545296345. (превод на Снежина Томова)

• „Navegação de cabotagem“ (1992)
• „O Compadre de Ogum“ (1995)

Външни препратки

• ((pt)) Биография на Жоржи Амаду на сайта releituras.com Архив на оригинала от 2010-08-22 в Wayback Machine.
• ((en)) Жоржи Амаду в Internet Movie Database