Жозеф дьо Местр
Жозеф дьо Местр Joseph-Marie de Maistre | |
савойски философ | |
Портрет от Карл фон Фогелщайн, около 1810 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 26 февруари 1821 г.
Торино, Сардинско кралство |
Религия | католицизъм |
Учил в | Торински университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Просвещение |
Школа | Консерватизъм |
Интереси | Политическа философия |
Повлиян | Платон, Плутарх, Джамбатиста Вико, Аристотел, Тома Аквински, Едмънд Бърк, Луи дьо Боналд |
Повлиял | |
Жозеф дьо Местр в Общомедия |
Жозеф-Мари дьо Местр (на френски: Joseph-Marie de Maistre) е френскоезичен (савойски) философ, юрист и дипломат, поданик на Сардинското кралство. Наред с Едмънд Бърк е смятан за основоположник на съвременния консерватизъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 април 1753 година в Шамбери, департамент Савоя, която по това време е част от Сардинското кралство. Той е най-възрастният син на местен юрист, получил от краля титлата граф. Негов по-малък брат е писателят Ксавие дьо Местр.
През 1774 година завършва право в Торинския университет. След като французите окупират Савоя той живее в Торино, Лозана и Венеция и публикува поредица от текстове срещу Френската революция. След 1798 се установява в кралския двор в Каляри, а през 1803 е изпратен като посланик в Русия. През 1817 година се връща в Торино и до края на живота си е държавен министър на Сардинското кралство.
Умира на 26 февруари 1821 година в Торино на 67-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Nobilis Ioseph Maistre Camberiensis ad i.u. lauream anno 1772. die 29. Aprilis hora 5. pomeridiana (Turin, 1772) – Joseph de Maistre's decree thesis, kept in the National Library of the University of Turin
- Éloge de Victor-Amédée III (Chambéry, 1775)
- Lettres d'un royaliste savoisien à ses compatriotes (1793)
- Étude sur la souveraineté (1794)
- De l'État de nature, ou Examen d'un écrit de Jean-Jacques Rousseau (1795)
- Considérations sur la France (London [Basel], 1796)
- Intorno allo stato del Piemonte rispetto alla carta moneta (Turn, Aosta, Venice, 1797 – 1799)
- Essai sur le Principe Générateur des Constitutions Politiques. 1814, [1st. Pub. 1809]
- Du Pape. Tome Second, 1819.
- De l'Église Gallicane. édit. Rodolphe de Maistre, 1821.
- Les Soirées de Saint-Pétersbourg ou Entretiens sur le Gouvernement Temporel de la Providence. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, 1821.
- Lettres à un Gentilhomme Russe sur l'Inquisition Espagnole. édit. Rodolphe de Maistre, 1822.
- Examen de la Philosophie de Bacon, ou: l'on Traite Différentes Questions de Philosophie Rationnelle. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, 1836.
- Lettres et Opuscules Inédits du Comte Joseph de Maistre. Tome Second, édit. Rodolphe de Maistre, Paris, 1853.
- Mémoires Politiques et Correspondance Diplomatique. édit. Albert Blanc, Paris, 1859.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John Powell, Derek W. Blakeley, Tessa Powell. Biographical Dictionary of Literary Influences: The Nineteenth Century, 1800 – 1914. Greenwood Publishing Group, 2001. P267.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Жозеф дьо Местр в Europeana
- ((en)) Жозеф дьо Местр в Encyclopædia Britannica
|