Ерехтей

Ерехтей
	Ерехтей
митичен цар на Атина
Семейство
Баща	Пандион I
Съпруга	Пракситея
Партньор	Прокрида
Деца	Кекропс; Прокрида; Теспий; Орития; Хтония (дъщеря на Ерехтей); Евпалам
	Ерехтей в Общомедия

Ерехтей (на гръцки: Ἐρεχθεύς – „тресящ“) е митичен цар на град Атина. Смятан е заедно с Кекропс и Ерихтоний за основател на града. Според някои митове основал града Атина наново, след големия потоп, който се случил по време на управлението на Кекропс. Почитан е в Атина като Посейдон Ерихтейски.

Ерехтей и Ерехтейонът

На Акропола в Атина най-свещеното място е храмът Ерехтейон. Там атиняни почитат едновременно Атина, Посейдон и Ерехтей. В Ерехтейона се намират соленият извор на Посейдон, образувал се според преданието след като богът ударил с тризъбеца си скалата (наричан още „морето на Ерехтей“), маслиновото дърво, поникнало от удара с копието на Атина Палада и гробът на Ерехтей, а според някои версии на Кекропс. Съжителството на трите култа отразява протеклия процес на промени в религиозната система на населението.

Богинята Атина е тази, която предрича на Ерехтей, че ще бъде почитан на Акропола като бог. Това той заслужил като водил и спечелил една от първите войни на града със съседната Елевзина. Войската на Елевзина била ръководена от тракиеца Евмолп. Войната не се развивала в полза на Ерехтей и Атина, затова пратеничество в Делфи се върнало с пророчество, че царят и жена му трябва да принесат в жертва една от трите си дъщери (Прокрида, Ортия и Креуза) (или всичките). След като това било сторено, на Ерехтей се удало да убие Евмолп. Евмолп бил син на Посейдон. Затова богът по-късно отмъстил за него, убивайки Ерехтей.

Митология

За раждането на Ерехтей се разказва следният мит: Атина отишла при Хефест в ковачницата му, за да поиска да ѝ изкове някакво оръжие. Хефест обаче пламнал от любов към нея. Започнал да я уговаря, но тя му отказала, тогава той започнал да я преследва, за да я насили, но понеже бил куц, богинята успяла да се изплъзне. Възбуденият бог я изцапал със семето си. Тя, погнусена, избърсала семето с вълнен парцал, който захвърлила на земята. От него обаче заченала богинята Гея и родила Ерехтей^[1] (името се получава от ἐρόι – вълна и χθόνιος – земен). Атина го отгледала и споделяла светилището си с него. Той имал нещо змийско, което може би е начин да се изрази връзката на Атина с древните атински царе и с плодородната земя. Подобна е и историята на Кекропс, основателят на града, който също е роден от земята и тялото му било наполовина змийско. Раждането от земята и змийското тяло са белези за хтоничен култ (посветен на земно/подземно божество), който е съществувал в дълбока древност^[1].

Атиняните са се наричали „Ерехтеиди“ – синове на Ерехтей.

Ерехтей II, цар на Атина

В историята има и втори цар с това име. Той е син на цар Пандион I и Зевксипа, а самият Пандион е син на Ерихтоний. За да се различава от първия Ерехтей, този се нарича Ерехтей II. За писателите и опетите на V век пр. Хр. той е напълно историческа личност, един от древните атически царе, или пряк наследник на Кекропс, или четвърто поколение след него. Атиняните се наричали потомци на Ерехтей – Ерехтеиди.

Ерехтей II има от жена си Пракситея шестима синове – Кекропс, Пандорос, Метион, Евпаламос, Теспиос и Орнеос – и седем дъщери: Протогенейа, Пандора, Меропе, Прокрида, Креуза, Хтония и Орития^[2]^{:с. 172 – 4}.

Според Псевдо-Аполодор, Ерехтей II има брат близнак Бут, който се жени за племенницата си Хтония. Според този мит, двамата братя разделили властта, която наследили от баща си така: Ерехтей II получил властта да управлява града, а Бут властта над религиозните култове. Зет на Ерехтей бил херосът Йон, чиито четирима синове дали имената на атическите фили.

В речта на Ликург против Леократ е приведена една от най-ранните версии на легендата за войната на Атина с Елевзина и саможертвата на една от дъщерите на Ерехтей: по време на царуването на Ерехтей в Атика нахлул Евмолп с тракийска войска. Ерехтей се допитал до оракула в Делфи и прорицателят муказал, че ще надвие нашествениците, ако принесе в жертва една от дъщерите си. Ерехтей изпълнил това и спечелил битката.

Описвайки тези събития Еврипид пише трагедията Ерехтей, поставена на сцената на театъра на Дионис под Акропола, като някои автори предполагат, че представлението е синхронизирано с построяването на Ерехтейона^[2].

Смесване на Ерехтей, Ерихтоний и Кекропс

В митологията съществуват често по няколко версии за един герой. Наблюдават се и смесвания на герои, хронологични противоречия и несъответствия. Това отразява сложната и многопластова организация на достигналите до нас старогръцки митове, която от своя страна е огледало на обществено-политическото устройство. Съществуването на множество независими полиси и липсата на създаваща единна норма столица позволява значителни вариации в мрежата от вярвания и предания.

До Класическата епоха Ерехтей и Ерихтоний се неразличими. През 5 век пр. Хр. драматурзите разделят образа на две и обособяват единия и другия в трагедиите си. В центъра на драматическото действие е жертвоприношението на собствената дъщеря. По-разпространена е версията, че Кекропс е първият цар, който основава града и е съдник в спора между Атина и Посейдон за името и закрилника му. Той отсъжда победата на Атина. По-късно, след случката с Хефест, Атина поверява родения от земята (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− χθων „земя, почва“) Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс – Херза, Пандроза и Аглавра. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака ѝ. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои митове змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като „божествените кекропиди“ – богини на утринната роса. Танцували хоро, което водел Хермес, а Пан им свирил на флейта.

Източници

↑ ^а ^б Erechtheus | Greek mythology // Енциклопедия Британика. Посетен на 5 март 2019. (на английски)
↑ ^а ^б Лозанова-Станчева, Ваня. Ελληνικa Политика и култура на древна Елада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-477-7. с. 267.

Литература

„Антична митология – Справочник“, на Георги Батаклиев, издателство Петър Берон, София, 1992 г.
„Старогръцки легенди и митове“ на Н. А. Кун
Classical mythology / Mark P.O. Morford, Robert J. Lenardon White Plains: Longman, 1995

[brit_Erec-1] а ^б Erechtheus | Greek mythology // Енциклопедия Британика. Посетен на 5 март 2019. (на английски)

[Лоз-2] а ^б Лозанова-Станчева, Ваня. Ελληνικa Политика и култура на древна Елада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-477-7. с. 267.

[1]

[2]