Направо към съдържанието

Елка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елка е марка български електронни калкулатори и касови апарати създадена през 1965 г. Това е първият български електронен калкулатор и един от първите такива в целия свят.[1]

Елка е съкращение от „електронен калкулатор“. Заради популярността си, марката започва да се използва като синоним на „калкулатор“.

Елка 6521 в Националния политехнически музей

Първият модел на калкулатора – Елка-6521 е създаден през 1965 г. в Института по математика към БАН от Стефан Ангелов, Любомир Антонов, Любомир Илиев и Петър Попов[1], удостоени по-късно с Димитровска награда. Това е първият електронен калкулатор създаден в България.

Моделът тежи 8,5 килограма, има 3 регистъра и работи с 12 десетични числа. Скоростта при събиране е 0,3 секунди за действие, а при деление – 0,5 секунди. Консумира електроенергия 35 W. Калкулатори от серията „Елка“ се използват широко в България и Съветския съюз до 1980 година. Произвеждан е в завод „Електроника“ на ДСОИЗОТ“.

Калкулаторът е реализиран с транзистори с 16-разредни регистри и има редица предимства пред съществуващите устройства: извършва коренуване, целочислено деление, намиране на средно аритметично, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и др.

Централен институт по изчислителна техника

[редактиране | редактиране на кода]

Елка се приема добре на пазара и е създаден Централен институт по изчислителна техника (1966 г.), който се заема с разработката на серия калкулатори: „Елка 22“ (1966) с лампова цифрова индикация, „Елка 25“ с печатащо устройство.[2] Производството на Елка 22 и Елка 25 започва през 1967 г. в завод „Оргтехника“, Силистра.

Научноизследователски институт по електронни калкулатори

[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. е създаден Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов, който разработва първите в България калкулатори с интегрални схеми от серията „Елка 42“, показани с голям успех през 1970 г. на световното изложение ЕКСПО–70 в Осака като единственият калкулатор на интегрални схеми за момента. Използваните интегрални схеми са от тип МОС, по-точно серията УНИМОСТ, създадена в Института по микроелектроника и сдържаща стандартен набор от броячи, тригери и логически елементи.[1]

Касови апарати и нови модели

[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. е разработен първият електронно регистриращ касов апарат „Елка 77“ все още с дискретни елементи и първият електронен калкулатор за научни изчисления „Елка 99“. Следват електронните калкулатори с индикация и печатащо устройство от серия 40, изградени с български МОС интегрални схеми със средна степен на интеграция (1972 г.) През 1974 г. е създадена серията 50, изградена с български МОС интегрални схеми с голяма степен на интеграция (с по около 1000 елемента на чип) при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на общия брой на схемите до 10. По поръчка на швейцарска фирма през 1974 г. се разработва първият български джобен електронен калкулатор „Елка 101“ и в завод „Оргтехника“ са произведени и изнесени за Швейцария 50 000 броя.[3]

Разработена е и 4-битова микропроцесорна конфигурация „СМ-500“. Това са първите в България и в социалистическите страни 4-битови микропроцесорни серии. На базата на тях е произведена „Елка 51“, в която броят на МОС ИС е допълнително редуциран от 10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка 130“ и „Елка 135“ са произвеждани по поръчка и изнасяни за Швейцария и Италия. В периода 1971 – 1985 г. България изнася калкулатори за над 480 милиона лв.[1]

Непълен списък на моделите Елка:

Модели Елка
Година Модел Коментар Изображение
1965 6521 Първият български електронен калкулатор
1966 21 Настолен калкулатор.
1966 22 Настолен калкулатор. Представен за първи път през 1966г на панаира в Хановер и веднага след това - на Пловдивския панаир. Производството започва през 1967г и до 1972г.
1971 22M Настолен калкулатор Подобрена модификация на Елка 22, с добавена индикация за препълване на основния регистър. Индикаторните лампи са заменени с по-малки и с вграден във всяка от тях светлинен елемент за десетичната запетая (в Елка 22 за десетичната запетая отговаря изцяло отделна лампа).
1967 25 Настолен калкулатор.
1969 25М Настолен калкулатор.
1973 40 Настолен калкулатор Елка 40 е базиран на моделите 41, 42 и 45, но с намалени габарити и променени конструкции на сенника на екрана и крачетата.
1970 41 Настолен калкулатор.
1970 42 Първата Елка с интегрални схеми. На изложението ЕКСПО-70 в Осака е единственият калкулатор с такава технология.[1]
1970 43 Настолен калкулатор. Представен на изложението ЕКСПО-70 в Осака. Производството започва през 1972г и до 1977г.
1970 45 Настолен калкулатор. Няма дисплей, а извежда резултатите само на печатно устройство. Самото печатно устройство е отделно изделие ("Минипринт 45"), което е предвидено да се използва като неразделна част от ЕЛКА 45, но може да се комплектува и със специален корпус, като самостоятелен принтер.
1970 46 Настолен калкулатор.
1974 50 Настолен калкулатор.
1974 50М Настолен калкулатор.
1978 50А Настолен калкулатор. Предвиден е основно за счетоводство. Почти цялата продукция се изнася в СССР.
1974 51 Настолен калкулатор. Представен на изложбата "Дизайн на машиностроенето", 1974г в София и на Пловдивския панаир през същата година.
1974 51-211-02 Настолен калкулатор, базиран на ЕЛКА 51, основно предназначен за икономически изчисления. Функционални изменения - добавени са две нови позиции към плъзгача за работа с плаваща запетая; ергономичност - добавена е пластмасова П-образна повдигаща опора на дъното на калкулатора.
1974 53 Настолен калкулатор.
1974 53А Настолен калкулатор.
1974 55 Настолен калкулатор.
1974 56 Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети.
1976 58 Настолен калкулатор.
1976 59 Програмируем настолен калкулатор.
1978 60 Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети.
1978 61 Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети.
1978 67 Настолен калкулатор.
1978 67М Настолен калкулатор.
1991 (?) 71
1974 77 Касов апарат - терминал. Разработван като част от комплекса АСУТО-77 (Автоматична Система за Управление на Търговски Обекти) и е документирана поне една пробна инсталация на тази система в супермаркет в София. Няма данни да е влязъл в серийно производство, но разработката е послужила за основа на калкулатора ЕЛКА 89.
1980 80 Касов апарат, произвеждан в "Оргтехника", Силистра. Лицензиран за производство от "Chronotechnа", Штернберк, Чехословакия, като печатащото устройство е внасяно от ИЗОТ, България
1979 81 Касов апарат
1989 82 Касов апарат
1979 88 Касов апарат
1978 89 Касов апарат
1981 90 Касов апарат
92 Касов апарат
93 Касов апарат
1983 98 Касов апарат
1970 99 Научен калкулатор.
1974 100 Джобен калкулатор. Направен е само макет. Не е разработвана конструкторска документация.
1974 101 Джобен калкулатор. Моделът има две версии - първоначална, с два превключвателя - ON/OFF и Memory ON/OFF и по-късна, с три, като е добавен превключвател за броя на знаците след десетичната запетая - F/2/4. Първоначално захранването е било само от батерии, но по късно е добавен и жак за външно захранване.
1974 103 Джобен калкулатор.
1974 103Р Джобен калкулатор.
1974 105 Джобен калкулатор.
1974 110 Джобен калкулатор. Идеен проект на "Оргтехника". Съществува само макет 1:1
1974 130 Джобен калкулатор.
1974 130М Джобен калкулатор.
1974 131 Джобен калкулатор
1974 135 Джобен калкулатор, показан за първи път на Пловдивския панаир през 1974г. Произвеждани са два варианта, различаващи се по използвания дисплей.
1974 135М Джобен калкулатор.
1980 160 Настолен калкулатор.
1980 240 Джобен програмируем калкулатор.
1981 245 Джобен програмируем калкулатор. Твърди се, че е разработван специално и впоследствие - използван при полета на Союз-33, с първия български космонавт, Георги Иванов, на борда.
1981 1300 Настолен калкулатор. Създаден и кръстен в чест на 1300 годишнината от създаването на България
  1. а б в г д Боянов, Кирил. Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България (PDF) // Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България 7. 2014. с. 3–4.
  2. Кандиларов, Евгений. Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век (PDF) // Годишник на Софийския университет. Исторически факултет 96/97. 2003/2004. с. 431-503. Архивиран от оригинала на 2015-11-23. Посетен на 29 октомври 2015.
  3. Христова, Снежана. 40 години Централен институт по изчислителна техника // Архивиран от оригинала на 2015-11-23. Посетен на 5 ноември 2015.