Елка
Елка е марка български електронни калкулатори и касови апарати създадена през 1965 г. Това е първият български електронен калкулатор и един от първите такива в целия свят.[1]
Название
[редактиране | редактиране на кода]Елка е съкращение от „електронен калкулатор“. Заради популярността си, марката започва да се използва като синоним на „калкулатор“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Елка-6521
[редактиране | редактиране на кода]Първият модел на калкулатора – Елка-6521 е създаден през 1965 г. в Института по математика към БАН от Стефан Ангелов, Любомир Антонов, Любомир Илиев и Петър Попов[1], удостоени по-късно с Димитровска награда. Това е първият електронен калкулатор създаден в България.
Моделът тежи 8,5 килограма, има 3 регистъра и работи с 12 десетични числа. Скоростта при събиране е 0,3 секунди за действие, а при деление – 0,5 секунди. Консумира електроенергия 35 W. Калкулатори от серията „Елка“ се използват широко в България и Съветския съюз до 1980 година. Произвеждан е в завод „Електроника“ на ДСО „ИЗОТ“.
Калкулаторът е реализиран с транзистори с 16-разредни регистри и има редица предимства пред съществуващите устройства: извършва коренуване, целочислено деление, намиране на средно аритметично, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и др.
Централен институт по изчислителна техника
[редактиране | редактиране на кода]Елка се приема добре на пазара и е създаден Централен институт по изчислителна техника (1966 г.), който се заема с разработката на серия калкулатори: „Елка 22“ (1966) с лампова цифрова индикация, „Елка 25“ с печатащо устройство.[2] Производството на Елка 22 и Елка 25 започва през 1967 г. в завод „Оргтехника“, Силистра.
Научноизследователски институт по електронни калкулатори
[редактиране | редактиране на кода]През 1969 г. е създаден Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов, който разработва първите в България калкулатори с интегрални схеми от серията „Елка 42“, показани с голям успех през 1970 г. на световното изложение ЕКСПО–70 в Осака като единственият калкулатор на интегрални схеми за момента. Използваните интегрални схеми са от тип МОС, по-точно серията УНИМОСТ, създадена в Института по микроелектроника и сдържаща стандартен набор от броячи, тригери и логически елементи.[1]
Касови апарати и нови модели
[редактиране | редактиране на кода]През 1971 г. е разработен първият електронно регистриращ касов апарат „Елка 77“ все още с дискретни елементи и първият електронен калкулатор за научни изчисления „Елка 99“. Следват електронните калкулатори с индикация и печатащо устройство от серия 40, изградени с български МОС интегрални схеми със средна степен на интеграция (1972 г.) През 1974 г. е създадена серията 50, изградена с български МОС интегрални схеми с голяма степен на интеграция (с по около 1000 елемента на чип) при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на общия брой на схемите до 10. По поръчка на швейцарска фирма през 1974 г. се разработва първият български джобен електронен калкулатор „Елка 101“ и в завод „Оргтехника“ са произведени и изнесени за Швейцария 50 000 броя.[3]
Разработена е и 4-битова микропроцесорна конфигурация „СМ-500“. Това са първите в България и в социалистическите страни 4-битови микропроцесорни серии. На базата на тях е произведена „Елка 51“, в която броят на МОС ИС е допълнително редуциран от 10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка 130“ и „Елка 135“ са произвеждани по поръчка и изнасяни за Швейцария и Италия. В периода 1971 – 1985 г. България изнася калкулатори за над 480 милиона лв.[1]
Модели
[редактиране | редактиране на кода]Непълен списък на моделите Елка:
Година | Модел | Коментар | Изображение |
---|---|---|---|
1965 | 6521 | Първият български електронен калкулатор | |
1966 | 21 | Настолен калкулатор. | |
1966 | 22 | Настолен калкулатор. Представен за първи път през 1966г на панаира в Хановер и веднага след това - на Пловдивския панаир. Производството започва през 1967г и до 1972г. | |
1971 | 22M | Настолен калкулатор Подобрена модификация на Елка 22, с добавена индикация за препълване на основния регистър. Индикаторните лампи са заменени с по-малки и с вграден във всяка от тях светлинен елемент за десетичната запетая (в Елка 22 за десетичната запетая отговаря изцяло отделна лампа). | |
1967 | 25 | Настолен калкулатор. | |
1969 | 25М | Настолен калкулатор. | |
1973 | 40 | Настолен калкулатор Елка 40 е базиран на моделите 41, 42 и 45, но с намалени габарити и променени конструкции на сенника на екрана и крачетата. | |
1970 | 41 | Настолен калкулатор. | |
1970 | 42 | Първата Елка с интегрални схеми. На изложението ЕКСПО-70 в Осака е единственият калкулатор с такава технология.[1] | |
1970 | 43 | Настолен калкулатор. Представен на изложението ЕКСПО-70 в Осака. Производството започва през 1972г и до 1977г. | |
1970 | 45 | Настолен калкулатор. Няма дисплей, а извежда резултатите само на печатно устройство. Самото печатно устройство е отделно изделие ("Минипринт 45"), което е предвидено да се използва като неразделна част от ЕЛКА 45, но може да се комплектува и със специален корпус, като самостоятелен принтер. | |
1970 | 46 | Настолен калкулатор. | |
1974 | 50 | Настолен калкулатор. | |
1974 | 50М | Настолен калкулатор. | |
1978 | 50А | Настолен калкулатор. Предвиден е основно за счетоводство. Почти цялата продукция се изнася в СССР. | |
1974 | 51 | Настолен калкулатор. Представен на изложбата "Дизайн на машиностроенето", 1974г в София и на Пловдивския панаир през същата година. | |
1974 | 51-211-02 | Настолен калкулатор, базиран на ЕЛКА 51, основно предназначен за икономически изчисления. Функционални изменения - добавени са две нови позиции към плъзгача за работа с плаваща запетая; ергономичност - добавена е пластмасова П-образна повдигаща опора на дъното на калкулатора. | |
1974 | 53 | Настолен калкулатор. | |
1974 | 53А | Настолен калкулатор. | |
1974 | 55 | Настолен калкулатор. | |
1974 | 56 | Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети. | |
1976 | 58 | Настолен калкулатор. | |
1976 | 59 | Програмируем настолен калкулатор. | |
1978 | 60 | Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети. | |
1978 | 61 | Настолен калкулатор. Не е влязъл в производство, направени са само макети. | |
1978 | 67 | Настолен калкулатор. | |
1978 | 67М | Настолен калкулатор. | |
1991 (?) | 71 | ||
1974 | 77 | Касов апарат - терминал. Разработван като част от комплекса АСУТО-77 (Автоматична Система за Управление на Търговски Обекти) и е документирана поне една пробна инсталация на тази система в супермаркет в София. Няма данни да е влязъл в серийно производство, но разработката е послужила за основа на калкулатора ЕЛКА 89. | |
1980 | 80 | Касов апарат, произвеждан в "Оргтехника", Силистра. Лицензиран за производство от "Chronotechnа", Штернберк, Чехословакия, като печатащото устройство е внасяно от ИЗОТ, България | |
1979 | 81 | Касов апарат | |
1989 | 82 | Касов апарат | |
1979 | 88 | Касов апарат | |
1978 | 89 | Касов апарат | |
1981 | 90 | Касов апарат | |
92 | Касов апарат | ||
93 | Касов апарат | ||
1983 | 98 | Касов апарат | |
1970 | 99 | Научен калкулатор. | |
1974 | 100 | Джобен калкулатор. Направен е само макет. Не е разработвана конструкторска документация. | |
1974 | 101 | Джобен калкулатор. Моделът има две версии - първоначална, с два превключвателя - ON/OFF и Memory ON/OFF и по-късна, с три, като е добавен превключвател за броя на знаците след десетичната запетая - F/2/4. Първоначално захранването е било само от батерии, но по късно е добавен и жак за външно захранване. | |
1974 | 103 | Джобен калкулатор. | |
1974 | 103Р | Джобен калкулатор. | |
1974 | 105 | Джобен калкулатор. | |
1974 | 110 | Джобен калкулатор. Идеен проект на "Оргтехника". Съществува само макет 1:1 | |
1974 | 130 | Джобен калкулатор. | |
1974 | 130М | Джобен калкулатор. | |
1974 | 131 | Джобен калкулатор | |
1974 | 135 | Джобен калкулатор, показан за първи път на Пловдивския панаир през 1974г. Произвеждани са два варианта, различаващи се по използвания дисплей. | |
1974 | 135М | Джобен калкулатор. | |
1980 | 160 | Настолен калкулатор. | |
1980 | 240 | Джобен програмируем калкулатор. | |
1981 | 245 | Джобен програмируем калкулатор. Твърди се, че е разработван специално и впоследствие - използван при полета на Союз-33, с първия български космонавт, Георги Иванов, на борда. | |
1981 | 1300 | Настолен калкулатор. Създаден и кръстен в чест на 1300 годишнината от създаването на България |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Боянов, Кирил. Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България (PDF) // Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България 7. 2014. с. 3–4.
- ↑ Кандиларов, Евгений. Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век (PDF) // Годишник на Софийския университет. Исторически факултет 96/97. 2003/2004. с. 431-503. Архивиран от оригинала на 2015-11-23. Посетен на 29 октомври 2015.
- ↑ Христова, Снежана. 40 години Централен институт по изчислителна техника // Архивиран от оригинала на 2015-11-23. Посетен на 5 ноември 2015.