Направо към съдържанието

Електрически автомобил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Електромобил)
Първата съвременна електрическа кола – „General Motors EV1“

Електрическата кола (наричана още електромобил) е автомобил, използващ двигател задвижван изцяло с електричество. За разлика от хибридите, електрическите коли не притежават двигатели с вътрешно горене.

Най-широко разпространение електрическите коли имат в САЩ,[1] следвани от Япония и Западна Европа[2][3][4]. На автомобилния пазар в Китай все още не са много популярни[5].

История

[редактиране | редактиране на кода]
La Jamais Contente, 1899 г.
(фр. „Вечно недоволната“) – първият автомобил, постигнал над 100 km/h

Електромобилите се появяват преди двигателите с вътрешно горене. Първите прототипи на електрически коли са били създадени още през 1835 г.[6] Електрическите автомобили са популярни в края на 19 век и началото на 20 век, докато напредъкът в технологиите на двигателите с вътрешно горене и масовото производство на евтини бензинови автомобили довеждат до спад в използването на електрически транспортни средства. Енергийните кризи от 1970 и 1980 г. провокират краткотраен интерес към електрическите автомобили, макар че тези коли не достигат етап на масово производство, както е в случая през 21 век. От 2008 г. насам се наблюдава ренесанс на електрическите коли, благодарение на напредъка в технологиите за производство на акумулатори и контролери, притесненията относно повишаването на цените на петрола, както и необходимостта да се намалят емисиите на парникови газове. Бъдещето на електрическите коли зависи до голяма степен от цената на акумулаторите. За да се разреши този проблем, много автомобилни производители са създали съвместни предприятия с производители на батерии. Например, Volkswagen AG има джойнт венчър с Sanyo Electric, Nissan Motor с NEC Corporation и т.н.

Модели

[редактиране | редактиране на кода]
Електрически коли, одобрени за движение по пътищата
Снимка Модел Максимална скорост Ускорение Брой пътници
Възрастни деца 		Време на презареждане Дължина на пробега с едно зареждане Дата на пуск на пазара
Audi e-tron ? 2 3 6 – 8 h (от обикновен контакт) 240 km прототип
BMW i3 120 Ah[7] ограничена до 150 km/h от 0 до 100 km/h 7,3 s 2 2, хечбек 12 h (от 2 kW контакт)

3 h (wallbox 11 kW)

40 m (DC 50kW)

260 km ноември 2013 г.
Kewet Buddy (D) 80 km/h 40 – 80 km януари 2010
Kia Ray[8] 130 km/h от 0 до 100 km/h под 16 s миниван 6 h от домашна инсталация (220 V) и около 25 минути при станция за бърз заряд 139 km През 2012 г.
Smart ED[9] 120 km/h 0 – 50 km за 6,5 s 2 възрастни 4 h (80% на L2 зарядно) 110 km На пазара
Chevrolet Spark EV[10] 132 km На пазара в САЩ от юни 2013 г[11].
REVA i(Ind.) 80 km/h 2 2 8 h (80% за 2 h) 80 km от 2001 г.[12]
REVA L-ion(Ind.) 80 km/h 2 2 6 h със зарядното устройство в колата
1 h с външно зарядно устройство 		120 km януари 2009
Tesla Roadster[13] 217 km/h (limited)[13] 0 – 97 km/h за 3,9 s 2 3 h 320 km[13] Произвеждана 2008 – 2012 г.
Tesla Model S
Model with 60 kWh battery pack[14] 		Със суперзарядната мрежа – за около 20 минути до 80%[15] 335 km[16] На пазара от 2013 г.
Tesla Model S
Model with 85 kWh battery pack[17] 		Със суперзарядната мрежа – за около 20 минути до 80%[15] 426 km[18] На пазара от 2012 г.
Th!nk City (N) 100 km/h 2 ( 2 optional) 170 km от 2008 до 2012 г.
Venturi Fetish[19] 170 km/h[19] 300 km[19] ограничена серия от 25 екз.
VW e-Golf 138 km/h от 0 до 100 km/h за 11,8 s 5 бордово бързо зарядно от 130 до 190 km от 14 февруари 2014 г.
VW E-up! 135 km/h от 0 до 100 km/h за 11,3 s 3 до 160 km от 2013 г. -
Renault Zoe 140 km/h от 0 до 100 km/h за 11 s 5 С бордово бързо зарядно на 43 kW – за 30 минути 210 km по New European Driving Cycle, или средно около 160 km от 2012 г. -
Nissan LEAF[20] 160 km от април 2010 г.
TAZZARI ZERO[21] 100 km/h 2 220 V 3-степенна Multifast зарядно (5 часа 100%)

Зарядно Mini Superfast Portable 380 V (2 часа 80%)

380 V Superfast зарядно (1 час 80%)

до 150 km От 2011 г. в серийно производство.
Mitsubishi i MiEV 130 km/h 120 km от юли 2009 г.

Продажби

[редактиране | редактиране на кода]
Най-продавани електрически автомобили в периода
от 2008 г. до юни 2014 г.(1)
Модел Пуснат на
пазара		 Общо
продадени		 Продажби
до
Nissan Leaf[22] декември 2010 ~ 120 000 юни 2014
Tesla Model S[23][24][25][26] юни 2012 39 163 юни 2014
Мицубиши i-MiEV[27] юли 2009 32 000 юли 2014
Renault Kangoo Z.E.[28] октомври 2011 14 542 юни 2014
Renault Zoe[28] декември 2012 12 631 юни 2014
Chery QQ3 EV[29][30][31] март 2010 ~ 11 528 март 2014
Smart electric drive(3) 2009 ~ 8800 юни 2014
BMW i3[32][33] ноември 2013 6873 юни 2014
JAC J3 EV[31][34][35][36] 2010 6731 март 2014
Mitsubishi Minicab MiEV(2) декември 2011 5662 юни 2014
Kandi EV[37] 2013 5329 юни 2014
BYD e6(4) май 2010 5059 юни 2014
Volkswagen e-Up![38][39] октомври 2013 4952 юни 2014
Renault Fluence Z.E.[28] 2011 3894 юни 2014
Ford Focus Electric(5) декември 2011 3327 юни 2014
Bolloré Bluecar[40] декември 2011 3131 юни 2014
Tesla Roadster[41][42] март 2008 ~ 2500 декември 2012
Забележки: (1) Не са включени REVAi/G-Wiz i и REVA L-ion, с около 4600 продадени бройки между 2001 и 2013[43],
тъй като те се считат за „тежки четириколки“ или NEV в някои страни, а в други – за редовни електромобили.
(2) Включва общите продажби на Minicab, версиите ван и камион.[44][45]
(3) Продажбите на Smart ED включват над 2300 броя от второ поколение, регистрирано през 2012,[46]
и над 6500 броя от трето поколение, продадени до юни 2014.[47][48]
(4) Продажби само в континентален Китай.[49][50][51][52] (5) Продажби само в САЩ.[53][54][55][56]

Предимства и недостатъци

[редактиране | редактиране на кода]

Електрическите коли, в сравнение с колите с двигатели с вътрешно горене, притежават следните предимства:

  • по-голям КПД
  • по-голямо ускорение
  • безшумност
  • ниска цена на километър
  • значително опростено обслужване на колите – по-малко на брой и по-неизносващи се части
  • не замърсяват природата
  • Съхраняват енергията по време на спирачния път.

Съгласно изследване на Американското управление по енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия (EERE)[57], електромобилите изразходват за задвижване на колелата 60 до 65% (с рекуперация – до 82%) от енергията, съхранена в акумулаторите им, докато колите с ДВГ успяват да оползотворят едва 16 – 25% от енергията на горивото.

Днешното ниво на технологиите предопределя и следните недостатъци:

  • по-висока цена за коли със същите технически показатели
  • нисък капацитет на батериите, водещ до по-къс пробег с едно зареждане
  • бавно презареждане
  • неразвита инфраструктура за зареждане
  • установени проблеми с литиево-йонните батерии в различни продуктови категории (мобилни телефони, компютри).

Екологични аспекти

[редактиране | редактиране на кода]
Суперзарядни станции за бързо зареждане, покрити със соларни панели в California.
За собствениците на автомобили Tesla зареждането е безплатно[58]

Въпреки че електрическите коли се считат за най-добрата алтернатива на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, широкото им разпространение би довело до увеличена консумация на електрическа енергия, което в случаите когато тя се произвежда в електрически централи, използващи изкопаеми горива, не би довело до съществено намаляване на емисиите на въглероден диоксид, предизвикващ парниковия ефект. Това е основната причина новите суперзарядни станции да се строят с навеси, покрити със соларни панели. Те осигуряват електроенергия, добита от Слънцето, и сянка на зареждания електромобил. В следващите няколко години Tesla Motors планира да покрие повече станции в слънчеви райони със соларни навеси, като част от грижата на компанията за околната среда.[15] Първата слънчева зарядна станция за електромобили в България е монтирана през 2012 г. Зарядната екостанция има максимална дневна производителност от 23 kWh и за една година може да захрани 1440 електромобила и 3800 електрически скутера. При пробег от едно зареждане от 50 km се получава средно годишно намаляване на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид от 10,5 тона.[59]

Големите автопроизводители BMW, Mercedes, Ford, Volkswagen и Porsche работят съвместно, за да създадат европейска мрежа за зареждане на електромобили.

Съвместната инициатива планира изграждането на общо 400 станции в Европа до края на 2020 г. с максимален капацитет до 350 kW. Работата е започнала с първите 20 станции, пуснати през 2017 г., а се планира да се завършат общо 100 станции през 2018 г.[60]

Зареждане

[редактиране | редактиране на кода]

При новите електрически автомобили се търсят начини за драстично намаляване на времето за зареждане, както и за уеднаквяване на стандарта в конекторите. Навлизат и суперкондензаторите.

Нормалният жизнен цикъл на една батерия за електромобил е осем – десет години.[61]

Европейски стандарт за зареждане

[редактиране | редактиране на кода]

В съобщение за медиите от Брюксел (24 януари 2013 г.) на Европейската комисия[62] бе представена стратегията за единен стандарт за цяла Европа:

Конектор „Type 2“ (на фирма „Mennekes“)
“ Положението по отношение на станциите за зареждане с електроенергия се различава значително в различните части на ЕС. Водещите страни са Германия, Франция, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство. Съгласно предложението ще се изисква във всяка държава членка да има определен минимален брой станции за зареждане, използващи еднакъв стандарт (вж. приложената таблица). Целта е да се създаде критична маса от станции за зареждане, така че дружествата да започнат масово производство на автомобили от този тип на приемливи цени.

Важен елемент от навлизането на пазара на този вид гориво е въвеждането на общ за целия ЕС модел на конектор за зареждане. С цел премахване на съществуващата несигурност на пазара Комисията обяви днес, че конекторът от „тип 2“ ще се използва като общ стандарт за цяла Европа.

”

Конекторът е разработен от германската фирма Mennekes. Има 7 пина (До 400 V AC, 63 A, 3 фази, 43 kW) и изводи: L1 (напрежение 1), L2 (напрежение 2), L3 (напрежение 3), N (нула), PE (земя), CP (Control Pilot, служи за комуникация между зарядната станция и превозното средство), PP (Proximity Pilot, за автоматично отчитане на максималния заряден ток).

Американски стандарт за зареждане

[редактиране | редактиране на кода]
Конектор SAE[63]

Стандартът на американското (в САЩ в частност) Дружество на автомобилните инженери (SAE) „International J1772 Combo“ е подкрепян от GM, Ford Motor Company, Volkswagen и BMW. Това е система за бързо зареждане, предназначена за зареждане батерията на електрически превозни средства до 80% за около 20 минути.

Японски стандарт за зареждане

[редактиране | редактиране на кода]
Конектор за постоянен ток CHAdeMO

Японският стандарт CHAdeMO е предпочитан от Nissan, Mitsubishi и Toyota. CHAdeMO е търговското наименование на един бърз метод за зареждане на батерията на електрически превозни средства, който доставя до 62,5 kW постоянен ток с високо напрежение чрез специален електрически конектор. На 31 декември 2014 г. CENELEC (Европейската организация за електротехническа стандартизация) официално призна DC стандарта за бързо зареждане CHAdeMO за Европа и той става вторият одобрен стандарт след CCS (Combo2). Това се налага поради големия брой японски електромобили с CHAdeMO контакти, като „Нисан Лийф“ и „Мицубиши i-MiEV“, както и на зарядните станции с този стандарт (двойно повече от CCS в Европа)[64]. Така ще се поощри текущата пазарна тенденция за оборудване на бързите зарядни устройства и с двата вида CHAdeMO и Combo2 конектори.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Продажбите на електромобили в САЩ скочиха с 84% // Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 2014-01-15.
  2. ↑ Във Великобритания отбелязаха рекордни продажби на електромобили, архив на оригинала от 11 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131211213431/http://bteller.com/2013/11/рекордни-продажби-на-електромобили/, посетен на 6 декември 2013 
  3. ↑ Електромобилите оглавяват рейтинга на продажби в Норвегия
  4. ↑ green.autoblog.com, архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921163122/http://green.autoblog.com/2013/09/17/scotland-plans-to-go-electric-ban-gas-burners-by-2050/, посетен на 20 октомври 2013 
  5. ↑ automedia.investor.bg
  6. ↑ www.rug.nl
  7. ↑ www.ecars.bg
  8. ↑ КИА представи първия си сериен електромобил // Архивиран от оригинала на 2013-11-01. Посетен на 2013-10-30.
  9. ↑ Най-продаваният електромобил през 2013 в Германия е Smart ED // Мартин Хаджистойков. ecars.bg. Посетен на 6 януари 2014.
  10. ↑ Eric Loveday. 2014 Chevy Spark EV Gets EPA Range Rating of 82 Miles; 119 MPGe Combined // Inside EVs, 24 април 2013. Посетен на 24 април 2013.
  11. ↑ www.torquenews.com
  12. ↑ Praveena Sharma. Govt subsidy may rev up Reva sales // Daily News & Analysis India, 17 март 2011. Посетен на 31 март 2011.
  13. ↑ а б в First Drive: Tesla Roadster // Autocar. Haymarket Consumer Media. Посетен на 13 август 2008.
  14. ↑ U. S. Environmental Protection Agency and U.S. Department of Energy. 2013 Tesla Model S (60 kW-hr battery pack) // Fueleconomy.gov, 5 декември 2012 (last updated). Посетен на 7 декември 2012.
  15. ↑ а б в Как работи Supercharger мрежата на Tesla Motors
  16. ↑ John Voelcker. Tesla Model S 60-kWh Version: EPA Range Rated At 208 Miles // Green Car Reports, 7 декември 2012. Посетен на 21 декември 2012.
  17. ↑ U. S. Environmental Protection Agency and U.S. Department of Energy. 2012 Tesla Model S // Fueleconomy.gov, 27 юни 2012 (last updated). Посетен на 27 юни 2012.
  18. ↑ John Voelcker. 2012 Tesla Model S: EPA Range Of 265 Miles, 89 MPGe Efficiency // Green Car Reports, 20 юни 2012. Посетен на 21 юни 2012.
  19. ↑ а б в Venturi Fetish – Първата електрическа кола в масово производство // gizmag. Посетен на 13 август 2008.
  20. ↑ Renault-Nissan Alliance вече са продали 100 000 електрически коли[неработеща препратка]
  21. ↑ Оборудване и Опции Tazzari Zero за България // Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 2017-10-03.
  22. ↑ Nissan Motor Corporation. Nissan Global Corporate Activities Reduce CO2 Emissions by 15.4 Percent // Nissan Global News Releases, 23 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2014-08-27. Посетен на 5 юли 2014.
  23. ↑ Alan Ohnsman. Tesla Rises After Model S Sales in 2013 Exceed Forecast // Bloomberg. 14 януари 2014. Посетен на 14 януари 2014.
  24. ↑ Ucilia Wang. Tesla Makes Record Delivery Of Model S, Promises A 'Pioneering Approach' To Servicing Its Cars // Forbes. 5 ноември 2013. Посетен на 14 януари 2014. Over 5,500 units delivered during 3Q 2013.
  25. ↑ Ben Klayman. Tesla outlook disappoints some on Wall St, shares drop 7 percent // Reuters. 7 май 2014. Архивиран от оригинала на 2014-08-10. Посетен на 10 май 2014. Sales during 1Q 2014 totaled 6,457 units.
  26. ↑ Tesla Motors. Tesla Motors, Inc. – Second Quarter 2014 Shareholder Letter // Tesla Motors, 31 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2015-04-03. Посетен на 31 юли 2014. Global sales during 2Q 2014 Totaled 7,579 units.
  27. ↑ Andreas Grimm. E-Auto aus Japan für 11.000 Euro // KFZ-betrieb. 6 август 2014. Посетен на 6 август 2014. (на немски)
  28. ↑ а б в Groupe Renault. Ventes Mensuelles // Renault.com, July 2014. Посетен на 27 юли 2014. (на френски) Includes passenger and light utility variants. Click on „Ventes mensuelles du groupe (décembre 2011) (xls, 183 Ko)“ „Ventes mensuelles (décembre 2012) (xls, 289 Ko)“ – Ventes mensuelles (décembre 2013) (xlsx, 227 Ko)" – „Ventes mensuelles (juin 2014) (xls, 217 Ko)“ to download the files for 2011, 2012, 2013 and 2014 sales, and open the tab „Sales by Model“.
  29. ↑ China Auto Web. Chinese EV Sales Ranking for 2012 // China Auto Web, 25 март 2013. Архивиран от оригинала на 2013-04-24. Посетен на 19 април 2013. 5,305 QQ3 EVs and 1,583 J3 EVs were sold in 2012.
  30. ↑ Colum Murphy and Rose Yu. China Hopes Cities Can Help Boost Electric Car Sales // The Wall Street Journal. China Real Time, 27 ноември 2013. Посетен на 28 ноември 2013. A total of 4,207 QQ3 EVs and 1,005 e6s were sold between January and October 2013.
  31. ↑ а б China Auto Web. 6,853 PEVs Were Sold in China in Q1 2014 // China Auto Web, 20 май 2014. Архивиран от оригинала на 2014-06-25. Посетен на 28 май 2014. 2,016 QQ3 EVs and 163 J3 EVs were sold during the first quarter of 2014.
  32. ↑ Mat Gasnier. World Full Year 2013: Discover the Top 1000 best-selling models! // Best Selling Cars Blog, 19 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014. A total of 1,477 i3s were registered in 2013. Includes press fleet vehicles and dealer demonstrators.
  33. ↑ BMW Group PressClub UK. BMW Group breaks 1M mark in 1H for first time; 5,396 i3 EVs sold // Green Car Congress, 8 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014. Sales totaled 5,396 i3s during the first half of 2014.
  34. ↑ Staff. Plug-in EV Sales in China Rose 37.9% to 17,600 in 2013 // China Auto Web, 10 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-02-08. Посетен на 22 януари 2014.
  35. ↑ China Auto Web. Chinese EV Sales Ranking for 2012 // China Auto Web, 25 март 2013. Архивиран от оригинала на 2013-04-24. Посетен на 19 април 2013. 2,485 units were sold in 2012.
  36. ↑ China Auto Web. JAC Delivers 500 J3 EVs („ievs“) // China Auto Web, 30 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-04-28. Посетен на 19 април 2013. A total of 1,583 of the first and second generation models were sold during 2010 and 2011..
  37. ↑ Jon C. Ogg. The Electric Vehicle Maker in China That Grew Over 200% Sequentially // 24/7 Wall Street. 14 юли 2014. Посетен на 2 август 2014.
  38. ↑ Jose Pontes. Europe December 2013 // EVSales.com, 26 януари 2014. Посетен на 10 май 2014. A total of 1,465 e-ups! were sold in Europe 2013.
  39. ↑ Jose Pontes. Europe June 2014 // EVSales.com, 28 юли 2014. Посетен на 2 август 2014. A total of 3,487 e-Up! and 1,126 Smart EDs were sold in Europe during the first half of 2014.
  40. ↑ Autoactu.com. Chiffres de vente & immatriculations de voitures électriques en France // Automobile Propre. Посетен на 27 юли 2014. (на френски) See „Ventes de voitures électriques en 2014/2013/2012/2011.“
  41. ↑ Todd Woody. Tesla Hits Accelerator Despite Q2 Revenue Miss // Forbes. 25 юли 2012. Посетен на 25 юли 2012. Sales of more than 2,350 Roadster към 30 юни 2012
  42. ↑ Tesla Motors. Tesla Q3 report: $50M revenues, $111M GAAP net loss, 253 Model S delivered in Q3 // Green Car Congress, 5 ноември 2012. Посетен на 6 ноември 2012.Sales during the 3Q 2012: 68 Roadsters and 253 Model S.
  43. ↑ Alysha Webb. Indian EVs Await Government Support, But Some Owners Are Already Happy With Their Cars // PluginCars.com, 23 декември 2013. Посетен на 24 декември 2013.
  44. ↑ 三菱 i-MiEVなどの2013年12月度 販売実績 // Electric Vehicle News, 29 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-02-02. Посетен на 6 февруари 2014. (на японски) Cumulative i-MiEV sales in Japan through December 2013 totaled 9,402 units, and Minicab sales totaled 4,695 vans and 554 trucks.
  45. ↑ 三菱 i-MiEVなどの2014年6月度、2014年1～6月 生産・販売・輸出実績 // Electric Vehicle News, 30 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2014-10-17. Посетен на 2 август 2014. (на японски) Cumulative i-MiEV sales in Japan through through June 2014 totaled 9,909 units, 15,361 Outlander P-HEVs, and Minicab sales totaled 5,013 vans and 649 mini trucks.
  46. ↑ Jeffrey N. Ross. Smart ForTwo Electric Drive will be cheapest EV at $25,000* // Autoblog.com, 3 октомври 2012. Посетен на 6 февруари 2014.
  47. ↑ Jose Pontes. World Top 20 декември 2013 (Special Edition) // EV Sales, 30 януари 2014. Посетен на 6 февруари 2014. A total of 4,130 third generation Smart EDs sold worldwide in 2013.
  48. ↑ Jose Pontes. World Top 20 юни 2014 (Special Edition) // EV Sales, 30 юли 2014. Посетен на 2 август 2014. A total of 2,384 Smart EDs were sold worldwide in the first half of 2014.
  49. ↑ BYD Delivered Only 33 Units of e6, 417 F3DM in 2010 // ChinaAutoWeb, 23 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2014-09-25. Посетен на 2014-07-16.
  50. ↑ Mat Gasnier. China Full Year 2012: Ford Focus triumphs // Best Selling Car Blog, 14 януари 2013. Посетен на 22 януари 2013.
  51. ↑ Mat Gasnier. China December 2013: Focus on the all-new models // Best Selling Cars Blog, 14 януари 2014. Посетен на 16 януари 2014. BYD e6 sales totaled 1,544 units in 2013.
  52. ↑ Mat Gasnier. China 6 months 2014: Santana makes it 4 Volkswagens in Top 6 // Best Selling Cars Blog, 19 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014. BYD e6 sales totaled 1,391 units during the first half of 2014.
  53. ↑ Jeff Cobb. December 2012 Dashboard // HybridCars.com and Baum & Associates, 8 януари 2013. Посетен на 14 януари 2013. See the section: December 2012 Plug-in Electric Car Sales Numbers. A total of 53,172 plug-in electric vehicles were sold during 2012. Sales of the Fisker Karma, Coda and Wheego are not included, as these carmakers does not report monthly sales on a regular basis.
  54. ↑ Jeff Cobb. December 2013 Dashboard // HybridCars.com and Baum & Associates, 6 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-01-07. Посетен на 7 януари 2014.
  55. ↑ Jeff Cobb. June 2014 Dashboard // HybridCars.com and Baum & Associates. 2 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014. See „June 2014 Battery Electric Car Sales Numbers.“ A total of 896 Focus EVs and 1,092 Smart EDs were sold in the first half of 2014.
  56. ↑ Chevy Volt continues to lead plug-in sales in US in July // Green Car Congress, 3 август 2012. Посетен на 4 август 2012. 8 unites were delivered in December 2011.
  57. ↑ EERE сравни ефективността на електромобилите, хибридите и на ДВГ автомобилите
  58. ↑ Бързо и безплатно зареждане за Tesla Model S вече и на аутобана.
  59. ↑ В София заработи първата слънчева зарядна станция за електромобили
  60. ↑ Европейска мрежа от зарядни станции
  61. ↑ Стари батерии от електромобили „Рено“ ще се използват в станции за бърз заряд, dnevnik.bg, 29 август 2017 г.
  62. ↑ webcache.googleusercontent.com
  63. ↑ North American standard for electrical connectors for electric vehicles maintained by the Society of Automotive Engineers
  64. ↑ Изненадващо, ЕС призна официално CHAdeMO стандарта за DC бързо зареждане
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Електрически автомобил.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Електрически_автомобил&oldid=12374192“.