Направо към съдържанието

Езици в Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта с разпознатите езици в ЕС.

Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.

Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).

Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.

Официални езици в ЕС

[редактиране | редактиране на кода]
Табелата на входа на Европарламента в Брюксел, написана на всичките официални езици на ЕС.

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:

Език Официален в Година
български България 2007
хърватски Хърватия 2013
чешки Чехия 2004
датски Дания 1973
нидерландски Белгия
Нидерландия
1958
английски Ирландия
Малта
Великобритания
Гибралтар (Великобритания)
1973
естонски Естония 2004
фински Финландия 1995
френски Белгия Белгия
Франция
Люксембург
1958
немски Австрия
Белгия Белгия
Германия
Люксембург
1958
гръцки Кипър
Гърция
1981
унгарски Унгария 2004
ирландски Ирландия
Великобритания
2007
италиански Италия
1958
латвийски Латвия 2004
литовски Литва 2004
малтийски Малта 2004
полски Полша 2004
португалски Португалия 1986
румънски Румъния 2007
словашки Словакия 2004
словенски Словения 2004
испански Испания 1986
шведски Швеция 1995

Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.

Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.

Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.

По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.

Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.

Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.

Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.