Едуард Пьопиг

Едуард фридрих Пьопиг
Eduard Friedrich Poeppig
	Едуард фридрих Пьопиг Eduard Friedrich Poeppig
германски изследовател, зоолог и ботаник
Роден	16 юли 1798 г. Плауен, Курфюрство Саксония
Починал	4 септември 1868 г. (70 г.) Варен, Кралство Саксония
Националност	Германия
Учил в	Лайпцигски университет
Научна дейност
Област	Ботаника, зоология
Работил в	Лайпцигски университет
	Едуард фридрих Пьопиг в Общомедия

Едуард фридрих Пьопиг (на немски: Eduard Friedrich Poeppig) е германски зоолог и ботаник, изследовател на Андите.

Биография

Образование и младежки години (1798 – 1927)

Роден е на 16 юли 1798 година град Плауен, провинция Саксония, Германия. В периода 1810 – 1815 учи в гимназия в Лайпциг, а след това медицина и естествени науки в Лайпцигския университет. От 1822 до 1824 е лекар в захарна плантация в Куба, а от 1824 до 1826 – пребивава в Пенсилвания, САЩ. През ноември 1826 тръгва с кораб от Балтимор и през Бразилия и нос Хорн през март 1827 пристига във Валпарайсо, Чили.

Изследователска дейност (1827 – 1832)

През 1827 изследва Андите между 32º и 36º ю.ш. в Централно Чили, като едновременно с това събира ботанически и зооложки колекции. През 1828 се прехвърля в Южно Чили, в град Консепсион. Няколко месеца живее в селище на река Лаха, най-голям десен приток на река Био Био, недалеко от действащия вулкан Антуко (2990 м), на който се изкачва до кратера му. В горното течение на Лаха описва бита и взаимоотношенията на местното индианско племе пехуенчи с чилийските колонисти.

През май 1829 с английски кораб Пьопиг се прехвърля в Каляо (Перу), попада в Лима по време на поредния военен преврат и решава да търси спокойствие във вътрешността на страната, за да продължи своите изследвания. От Лима по обичайния път достига до минно-промишления център Серо де Паско, разположен близо до изворите на река Уаляга (десен приток на Мараньон) и по нея се спуска до град Уануко. Този град е разположен в центъра на плодородна долина, която Пьопиг нарича „долината на вечната пролет“. Заселва се на североизток от града във влажна и гореща долина, в която се отглежда кока. С помощта на четирима индианци си построява дървена колиба и преживява в нея девет месеца (до март 1830), като извършва екскурзии в околността и продължава да обогатява своите растителни и животински колекции.

В края на май 1830, съпровождан от шестима индианци, от близката католическа мисия започва пътешествие надолу по долината на Уаляга, пеша или където е възможно с лодка. След като проследява около 1000 км от течението на Уаляга Пьопиг се установява в градчето Юримагуас, разположено на 125 км от устието ѝ. Там преживява осем месеца и събира толкова много колекции, които не могат да се съберат в лодката. Затова с няколко индианци построява голям сал, на който с един слуга и четирима индианци в края на юли 1831 се спуска надолу по Уаляга и след една седмица достига до Мараньона след това и до Амазонка. На 20 август 1831 достига до първото бразилско селище на Амазонка – Табатинга. Независимо че перуанските индианци не познават надолу реката, те се съгласяват да пътуват с него до Тефе (3°21′ ю. ш. 64°43′ з. д. / 3.35° ю. ш. 64.716667° з. д.-3.35, -64.716667), след което Пьопиг ги освобождава и прекарва в градчето до март 1832. След това с речен кораб се спуска по Амазонка до Белен, където прекарва три месеца в очакване на попътен кораб за Европа и през август 1832 окончателно напуска Южна Америка.

Следващи години (1832 – 1868)

В края на 1832 се завръща в Европа с една от най-богатите ботанически и зооложки колекции събирани дотогава. Пьопиг става третият европеец пропътувал Амазонка по цялата ѝ дължина след Франсиско де Ореляна през 1542 и Шарл Мари дьо ла Кондамин през 1744.

През 1835 – 1836 излиза от печат двутомното му описание на пътешествието под заглавието „Reise in Chile, Peru und auf dem Amazonenstrome während der Jahre 1827 – 1832“ (Bd 1 – 2, Atlas, 1835 – 36, преизд. 1960. Преработен от W. Drascher 1-ви том излязъл по название „Im Schatten der Cordillera“, 1927; в превод „Пътешествие по Чили, Перу и река Амазонка“), което влиза в златния фонд на немската географска литература.

През 1833 е назначен за професор по ботаника и зоология в Лайпцигския университет и заема този пост до смъртта си на 4 септември 1868 година в градчето Варен, близо до Лайпциг.

Избрана библиография

Mittheilungen (bzw. Berichte) des Hrn. Dr. Pöppig. В: Notizen aus dem Gebiete der Natur- und Heilkunde, Erfurt 1828–1832.
Fragmentum synopseos plantarum phanerogamarum. Leipzig 1833 (съкратената хабилитация на Пьопиг)
Reise in Chile, Peru, und auf dem Amazonenstrome während der Jahre 1827–1832, 2 Bände, Leipzig 1834–1836 (Nachdruck: 1960 und 2009) (дигитализация на том 2) (пространен вариант на пътните записки на Пьопиг)
Nova genera ac species plantarum quas in regno chilensi, peruviano et in terra amazonica. (zusammen mit Stephan Ladislaus Endlicher). 3 Bde. Leipzig 1835–1845, Neuauflage 1968. (основният труд на Пьопиг по ботаника)
Malerischer Atlas und beschreibende Darstellungen aus dem Gebiete der Erdkunde. Leipzig 1838. (издадена и под заглавието: Landschaftliche Ansichten und erläuternde Darstellungen aus dem Gebiete der Erdkunde. Leipzig 1839)
Tropenvegetation und Tropenmenschen Zwei Vorträge von Eduard Poeppig über (1.) Epiphyten und Lianen (Über zwei der hervorstechendsten Züge der Tropenvegetation: die Schlingpflanzen und parasitischen Gewächse. und (2.) Indios (Über den Charakter der Tropenbewohner Südamerikas), hrsg. von Carlos Keller. (=Ostwald's Klassiker der exakten Wissenschaften Nr. 249). Leipzig 1965
Illustrierte Naturgeschichte des Thierreichs
Über die Anden zum Amazonas
Illustrierte Naturgeschichte des Thierreichs, 1851
In der Nähe des ewigen Schnees

Източници

Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, Москва, 1965, 360 – 364.
Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 132, 166.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eduard Friedrich Poeppig в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.