Направо към съдържанието

Европейска космическа агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейска космическа агенция
European Space Agency
Седалището на ЕКА в Париж
Собственик
Основаване30 май 1975 г.
ЦентърПариж, Франция
КосмодрумКЦ „Гвиана“
АдминистраторЙозеф Ашбахер (генерален директор)
БюджетПонижение 6,5 млрд. евро (2021)
Уебсайтwww.esa.int
Европейска космическа агенция в Общомедия

Европейската космическа агенция или ЕКА (на френски: Agence spatiale européenne или ASE, на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г. и включваща 22 страни-членки. Тя наброява около 2300 сътрудници[1] и има бюджет от около 6,5 милиарда евро за 2021 г.[2]

Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана. Той е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвейк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от Слънчевата система.

  Страни-членки на ЕКА
  Асоциирани членове на ЕКА
  Европейски сътрудничещи държави
  Подписали Споразумението за сътрудничество
Страни членки Мандатна
страна
Факултативна
страна
Общо
(€ млн.)
Общо(%)
Франция 15,63% 31,55% 718.2 22,2%
Германия 23,41% 21,45% 797.4 24,6%
Италия 12,88% 14,59% 329.9 10,2%
Великобритания 16,93% 5,91% 322.3 9,9%
Белгия 2,83% 7,37% 189.5 5,8%
Испания 6,87% 5,76% 131.7 4,1%
Швейцария 3,40% 3,49% 134.9 4,2%
Нидерландия 4,43% 2,87% 74.7 2,3%
Швеция 2,61% 2,11% 80.3 2,5%
Австрия 2,26% 0,87% 51.5 1,6%
Норвегия 1,70% 1,02% 59.8 1,8%
Дания 1,82% 0,78% 26.8 0,8%
Полша 30 0,9%
Румъния 25,4 0,8%
Финландия 1,37% 0,54% 19.6 0,6%
Ирландия 0,95% 0,30% 18 0,6%
Гърция 1,50% 0,12% 12,6 0,4%
Чехия 14.2 0,4%
Португалия 1,20% 0,19% 16.7 0,5%
Люксембург 0,21% 0,13% 23 0,7%
Унгария
Естония 0.8 0,1%
Канада 15.5 0,5%

Таблицата по-горе съдържа списък на всички държави членки и техните вноски през 2015 г.

Единственият асоцииран член на ESA е Канада.

Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните двадесет и две държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.

Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.

  • Латвия и Словения са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.
  • България, Литва и Словакия са подписали временен план за сътрудничество.
  • Израел, Малта, Кипър, Турция и Украйна са подписали ограничен план за сътрудничество.
  • Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.
  • Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.

В заседанията на органите, комитетите или работните групи на организацията се използват английски, френски и немски език; преводът на тези три езика е осигурен. Всички официални документи също се пишат на тези три езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.[3]

Взаимоотношения с Европейския съюз

[редактиране | редактиране на кода]

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от EFTA. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.[4] ЕКА и ЕС имат общи цели.

Ракети-носители на ЕКА

[редактиране | редактиране на кода]
Ариана 5

ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.

Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА. Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 г. и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации, от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002 г., но след това прави 10 последователни успешни полета.[5]

От семейството ракети Ариана, Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.

Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.[6] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.[7] Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големият участник в ЕКА, е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.[8]

Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.[9]

Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.[9]

Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.

Международна космическа станция

[редактиране | редактиране на кода]
Модулът Кълъмбъс в Космически център Кенеди
Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн

Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС.[10] Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:

  • Кълъмбъс – научна лаборатория, модул от международната станция, изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.
  • Купола – модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г. и скачен със станцията на 12 февруари.

Цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.[11]

Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).

ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7667 kg товари до МКС.[12] Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва използването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС, движеща се с 27 000 km/h, и да се скачи с нея с точност до 2 cm.

Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), японския товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.

  • Артемис – европейски телекомуникационен спътник.
  • Касини-Хюйгенс – програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.
  • Клъстър 2 – група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.
  • Двойна звезда – програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).
  • Енвисат – най-големият сателит в света за изследване на околната среда.
  • ERS-2 – сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г.
  • Хъбъл – космически телескоп, съвместен проект с НАСА.
  • Интеграл – най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.
  • Марс експрес – мисия до Марс.
  • Розета – програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г.
  • СМАРТ-1 – лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.
  • СОХО – космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).
  • Одисей – изследване на Слънчевата система.
  • XMM-Newton – рентгенов сателит.
  • Венера експрес – мисия до Венера.
  • Хершел – космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.
  • Планк – космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.
  • ADM-Aeolus – програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)
  • BepiColombo – мисия към Меркурий
  • Чандраян 1 – индийска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)
  • Корот – космически телескоп за търсене на планети от земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
  • КриоСат – мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.
  • Галилео – Европейска навигационна система, подобна на GPS.
  • Гая – космически телескоп за съставяне на триизмерна карта на Галактиката
  • Космическа обсерватория Хершел
  • КЕО – сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсориран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.
  • LISA Pathfinder – сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)