Направо към съдържанието

Гъски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гъска)
Гъски
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
триб:Anserini
род:Гъски (Anser)
Научно наименование
Brisson, 1760
Гъски в Общомедия
[ редактиране ]

Гъските (Anser) са род едри птици от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежат между 1,5 и 6 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше крякане.

Повсеместно разпространени са в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Африка, но като цяло с ниска плътност на популациите. Прелетни птици. В България се срещат следните 6 вида:

Придържат се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочват към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Много често можем да наблюдаваме различните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята, че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Моногамна птици, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 1-4 година. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми и по-рядко в равнините. Снасят от 2 до 20, но най-често 4-10 яйца. Мътят 24-30 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги бранят.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Някои представители на рода, като домашната гъска, са ценен стопански обект. Други, като голямата белочела гъска са ловен обект в България. Останалите видове са редки и с намаляла численост, поради което са включени в Червената книга на застрашените видове.

Списък на видовете

[редактиране | редактиране на кода]