Григорий Неврокопски
| Григорий | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1821 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 декември 1909 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
Григорий (на гръцки: Γρηγόριος) е български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия и на Българската екзархия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Патриаршески духовник
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1821 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя. В следващата 1822 година родителите му се преселват в Кулакия.[2][1] Най-вероятно там Григорий получава първоначално образование.[1] Замонашва се и 12 години е дякон в църквата „Свети Атанасий“ в Солун.[2][1] В същото време Григорий е и учител в Солун.[1] По-късно учителства в сярското село Горно Броди, а след това служи като сингел и ефимерий на патриаршеския храм.[2]
На 20 ноември 1888 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за неврокопски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний II Никейски в съслужение с митрополитите Йероним Никополски, Герасим IV Анкарски, Атанасий Сисанийски и Игнатий Литицки. Според митрополит Теодорит Неврокопски Григорий си е купил митрополитския пост с помощта на Софроний Никейски и племенника на партриарх Дионисий V Константинополски Димитраки Ефенди.[2]
В Неврокоп развива пробългарска дейност. Опитите на патриаршистите в епархията да предизвикат уволнението му са парирани от митрополит Софроний Никейски.[2]
През май 1892 година е сред кандидатите за зворнишки митрополит.[2]
В 1892 година заради пробългарската му дейност новият патриарх Неофит VIII Константинополски го отзовава в Цариград и през юли Григорий си подава оставката.[2][3] Според Борис Цацов Григорий оглавява неврокопската катедра от 1891 до 1895 година.[1] След това е игумен на солунския манастир Влатадес.[2]
Екзархийски духовник
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1892 година се присъединява към клира на Българската екзархия и служи като викарен епископ на екзарха.[2] Григорий е и викарий на софийския екзархийски митрополит Партений. Григорий умира на 24 декември 1909 година в София. Погребан е в софийската църква „Свети Спас“, а след това костите му са пренесени в Централните софийски гробища.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 349.
- ↑ а б в г д е ж з и к Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Νευροκοπίου κυρός Γρηγόριος. (1821-1909) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ Τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Η Ελληνική Μητρόπολη του Νευροκοπίου-Goze Deltschew – Гоце Делчев (1870-1908) // Yauna Takabara, 27 август 2014. Посетен на 27 август 2014.
| Хрисант | → | неврокопски митрополит (20 ноември 1888 – юли 1892) |
→ | Никифор |
- Игумени
- Български духовници от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Неврокопски митрополити
- Родени във Владово
- Починали в София
- Викарни епископи на Софийската епархия
- Епископи на Българската православна църква
- Български имигранти от Македония в София
- Игумени на Влатадес
- Погребани в Централните софийски гробища