Направо към съдържанието

Горско Абланово

Горско Абланово
България
43.5001° с. ш. 26.0749° и. д.
Горско Абланово
Област Търговище
43.5001° с. ш. 26.0749° и. д.
Горско Абланово
Общи данни
Население376 души[1] (15 март 2024 г.)
11,7 души/km²
Землище32,303 km²
Надм. височина212 m
Пощ. код7847
Тел. код060374
МПС кодТ
ЕКАТТЕ17172
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Опака
Гюнер Ашимов
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Горско Абланово
Сашко Събков
(БСП)
Горско Абланово в Общомедия

Горско Абланово е село в Североизточна България. То се намира в община Опака, област Търговище.

Намира се на 27 км северно от град Попово и на 55 км южно от Русе. Землището му граничи със землищата на селата Гърчиново, Кацелово, Голямо градище, Каран Върбовка и Крепча. През земите на селото протича река Черни Лом.

Селото е разположено в северозападната част на Североизточна България върху невисоките хълмисти продължения на Източна Стара планина – Поповските височини, на 235 м над морското равнище. Асфалтирани пътища свързват селото с околните селища, a автобусни връзки задоволяват потребностите на гостите и жителите на му.

Жителите на село Горско Абланово наброяват около 681 души, от които 2/3 българи и 1/3 турци.

  • На 24 август 1877 г. (5 септември по нов стил) по време на руско-турската война, на позициите при селото се води ожесточено 11-часово сражение между руската войска (основно части от Бесарабски, Тирасполски и Копорски полк) от Русчушкия отряд, предвождани от ген. Тимофеев и неколкократно превъзхождащата я по численост турската армия, предвождана от Сабит паша. След руска контраатака „на нож“ и с цената на много жертви турската армия е принудена да отстъпи от селото.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметство със сграда, построена през 1963 г.;
  • Пощенска станция, намираща се в сградата на Кметството;
  • Основно училище (вече закрито);
  • Целодневна детска градина „Калинка“;
  • Народно читалище „Христо Ботев“, учредено първоначално през 1926 г. със сграда от 1958 г.;
  • Църква, посторена през 1999 г.;
  • Джамия, посторена през 1992 г. на мястото на тази от 1947 г.;

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Братска могила (паметник), намираща се на командната височина над селото, в която са погребани 283 руски офицери и войници, загинали в сраженията през август 1877 г.;
  • Братска могила (паметник) на 13 загинали руски войници и офицери от Копорски полк, намираща се в лозята на селото;
  • Паметник на подпоручик Никита Любински от 129-и Бесарабски полк, намиращ се в лозята на селото;
  • Братска могила (паметник) на 6 загинали руски войници от 4-ти Копорски полк, намираща се до река Черни Лом;
  • Паметник на падналите за национално обединение жители на селото, поставен в двора на църквата;
  • Църковен православен храм „Света Петка“, осветен на 31 октомври 1999 г.;
  • Джамия, построена през 1994 г. на мястото на старата;
  • Туристическа хижа „Трети март“ с трапезария, камина и стаи за нощуване;
  • Етнографска музейна сбирка, уредена през 1997 г. в къщата (тревненски тип) на Иван Атанасов Келешев, построена през 1914 г.;
  • Събор на селото – провежда се всяка година на 25 октомври, в деня на храмовия празник на църквата „Света Петка“ (в по-ново време е последната неделя на октомври). Има за цел да се устроят срещи между роднини, близки, приятели и съселяни, които живеят извън селото.
  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Георгиев, М., Д. Ангелов. Миналото на Горско Абланово. Разград, 2004.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.