Глухите камъни

Природна забележителност
„Глухите камъни“
	Природна забележителност ; „Глухите камъни“
	Трапецовидни скални ниши, вкопани в скалата
Информация
Местоположение	България
Данни
Площ	2 хектара
Създаден	29 декември 1972
Уеб сайт	ИАОС, Глухите камъни
	Природна забележителност ; „Глухите камъни“ в Общомедия

Глухите камъни е сред най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи.

През 1970-те години се изказва хипотезата, че е възникнал през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирал през античността и Средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена, населявали района, но трапецовидните ниши и зооморфните и антропоморфните скални профили сочат възникването му още в енеолита. Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите, тук е изградена и църква от 5 – 6 век, част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.

Местонахождение

Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 – 560 метра в землището на село Вълче поле. Намира се в рамките на община Любимец, непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. До него се достига по черен път, отделящ се от превала при шосето, свързващо селата Малко градище и Дъбовец. Естествено скалите са насочени на юг към Вълчеполската котловина. Оттук се открива поглед и към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименният връх – Глухите камъни (709 m), който е и най-високият връх от рида Гората.^[1]

История на проучването

Глухите камъни са посетени и споменати от братята Карел и Херман Шкорпил. В края на 1970-те години тук са извършени и теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си получават едва след 1975 г., когато при експедиция на Александър Фол той ги описва.^[2]^[3] През 2008 г. започват същински теренни проучвания водени от екипи на археолозите Георги Нехризов^[4] и Дойчин Грозданов.^[5] През 2015 г. се провеждат издирвания и детайлизиране на археологическата картина в непосредствената околност на Глухите камъни посредством LiDAR заснемане, предоставящо възможност да се премахне виртуално растителната покривка.

Описание

Светилището вероятно е част от цял комплекс, свързан с населено място южно от него в посока към река Арда. Почти всички скални масиви в околността са маркирани с трапецовидни ниши. Регистрирани са също така и засводени, кръгли и правоъгълни ниши. В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, чието датиране и предназначение е обект на догадки. Помещенията са служили за баптистерий през Средновековието. В южния край на скалата са изсечени стъпала, които водят до резервоар за вода, издълбан в скалата. На площадка в основата на скалата са открити основите на църква от V – VI век. Вероятно тя е изградена върху езическо светилище. Южно от скалите са открити основите на различни сгради, които вероятно са имали представителен вид, както и останки от крепостна стена. От артефактите интерес представляват съдове, служили за преливане на течности, мраморна плочка с изобразен на нея символ, както и монети, една от които от елинския град Абдера, намирал се при устието на Места.^[6]