Направо към съдържанието

Генерален секретар на НАТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генерален секретар на НАТО
Secretary General the North Atlantic Treaty Organization
Лого на НАТО
Лого на НАТО
Марк Рюте
Действащ
Марк Рюте
от 1 октомври 2024 г.
Информация
СедалищеБрюксел, Белгия
Мандат4 години
Създаден24 март 1952 г.
ПървиХастингс Исмей
Сайтwww.nato.int
Генерален секретар на НАТО в Общомедия

Генералният секретар на НАТО е международен дипломат, който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник главен секретар, заместващ го в отсъствие.

Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите членки след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар винаги е бил заеман от европеец, а представители на САЩ са винаги осъществяващите военното ръководство в организацията.[1]

Към 2024 година генерален секретар на НАТО е Марк Рюте, бивш министър-председател на Нидерландия.[2]

Списък на генералните секретари

[редактиране | редактиране на кода]
# Главен секретар Националност Мандат На поста
Начало Край
1 барон Хастингс Лайънел Исмей Великобритания 01952-04-04 4 април 1952 01957-05-16 16 май 1957 j5 години
2 Пол-Анри Спаак Белгия 01957-05-16 16 май 1957 01961-04-21 21 април 1961 g4 години
3 Дирк Стикер Нидерландия 01961-04-21 21 април 1961 01964-08-01 1 август 1964 e3 години [Б 1]
4 Манлио Брозио Италия 01964-08-01 1 август 1964 01971-10-01 1 октомври 1971 m7 години
5 Йозеф Лунс Нидерландия 01971-10-01 1 октомври 1971 01984-06-25 25 юни 1984 n13 години
6 лорд Питър Карингтън Великобритания 01984-06-25 25 юни 1984 01988-07-01 1 юли 1988 ga4 години
7 Манфред Вьорнер Германия 01988-07-01 1 юли 1988 01994-08-13 13 август 1994 l6 години [Б 2]
— Серджио Баланцино (и.д.) Италия 01994-08-13 13 август 1994 01994-10-17 17 октомври 1994 c2 месеца[Б 2]
8 Вили Клаас Белгия 01994-10-17 17 октомври 1994 01995-10-20 20 октомври 1995 d1 година [Б 3]
— Серджио Баланцино (и.д.) Италия 01995-10-20 20 октомври 1995 01995-12-05 5 декември 1995 b6 седмици[Б 3]
9 Хавиер Солана Испания 01995-12-05 5 декември 1995 01999-10-06 6 октомври 1999 f4 години
10 барон Джордж Робъртсън Великобритания 01999-10-14 14 октомври 1999 02003-12-17 17 декември 2003 i4 години
— Алесандро Минуто–Ризо (и.д.) Италия 02003-12-17 17 декември 2003 02004-01-01 1 януари 2004 a3 седмици[Б 4]
11 Яп де Хоп Схефер Нидерландия 02004-01-01 1 януари 2004[Б 5] 02009-08-01 1 август 2009 5 години
12 Андерс Фог Расмусен Дания 02009-08-01 1 август 2009[Б 6] 28 март 2014 4 години
13 Йенс Столтенберг Норвегия 28 март 2014 1 октомври 2024 10 години
14 Марк Рюте Нидерландия 1 октомври 2024

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стикер напуска поста си година по-рано заради влошено здраве.[3]
  2. ↑ а б Вьорнер умира на 13 август 1994 г. от рак, без да се е оттеглял от постта си. Заместник-главният секретар, Серджио Баланцино, поема неговите задължения в последните месеци преди кончината му, а след това става временно изпълняващ длъжността генерален секретар до назначаването на следващия главен секретар Вили Клаас.[4]
  3. ↑ а б Клаас е освободен като главен секретар след корупционен скандал, фокусиран около негови решениея като министър-председател на Белгия през 80-те години. След неговата оставка заместник-главният секретар Серджио Банцино става временно изпълняващ длъжността главен секретар до назначаването на Хавиер Солана.[5]
  4. ↑ Джордж Робъртсън съобщава през януари 2003 г., че ще се оттегли през декември същата година.[6] Яп де Хоп Схефер е избран за негов наследник, но не може да поеме постта до януари 2004 г. заради своите ангажименти в холандския парламент.[7] От Робъртсън е поискано да продължи мандата си до встъпването на Схефер, но отказва, така Минуто-Ризо, заместник главен секретар, поема поста в промеждутъка.[8]
  5. ↑ Схефер е поема постта главен секретар на НАТО официално на 1 януари 2004 г.,[9] но не успява да започне работа до 5 януари 2004 г.[8][10]
  6. ↑ Фог е назначен за главен секретар на НАТО на 60-ата годишна среща в Страсбург[11] и официално поема длъжността на 1 август 2009 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28, Ат. Семов
  2. ↑ Смяна на върха в НАТО: Марк Рюте застана начело на Алианса
  3. ↑ ((en)) Cook, Don. Resignation announced by Stikker // Вашингтън поуст. 3 април 1964.
  4. ↑ ((en)) Marshall, Andrew. Hunt is on to find new Nato chief // Индепендънт. 15 август 1994. Посетен на 29 март 2009.
  5. ↑ ((en)) Whitney, Craig. Facing Charges, NATO Head Steps Down // The New York Times. 21 октомври 1995. Посетен на 29 март 2009.
  6. ↑ ((en)) Smith, Craig. NATO Secretary General to Leave His Post in December After 4 Years // The New York Times. 23 януари 2003. Посетен на 29 март 2009.
  7. ↑ ((en)) Jaap de Hoop Scheffer // Newsmakers. Thomson Gale, 1 януари 2005.
  8. ↑ а б ((en)) NATO Chief Steps Down // The New York Times. 18 декември 2003. Посетен на 29 март 2009.
  9. ↑ ((en)) Crouch, Gregory. NATO Names a Dutchman To Be Its Secretary General // The New York Times. 23 септември 2003. Посетен на 29 март 2009.
  10. ↑ ((en)) New NATO Chief Takes Over // The New York Times. 6 януари 2004. Посетен на 29 март 2009.
  11. ↑ ((en)) The Associated Press: NATO names Danish prime minister secretary-general // The Associated Press. 4 април 2009. Посетен на 4 април 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Генерален_секретар_на_НАТО&oldid=12378875“.