Направо към съдържанието

Галенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галенит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
PbS
Класификация на Щрунц2.CD.10
Класификация на Дана2.8.1.1
Характеристики
Цвятоловно-сив
Цепителностоктаедрична
Твърдост по Моос2,75
Блясъкметален
Прозрачностнепрозрачно
Плътност7,4 – 7,6 g/cm³
Галенит в Общомедия

Галенитът е естествен минерал, форма на оловния сулфид – PbS.[1][2] Това е най-често използваната руда за добив на олово. Галенитът е широко разпространен и може да бъде открит в големи количества. Кристализира в кубични или октаедрични форми. Често се среща в находища, в асоциация с други минерали като сфалерит, калцит, флуорит и реалагар. Името си носи от латинската дума galena, означаваща оловна руда или шлака от разтопено олово.[3] Твърдост: 2,5 – 2,75. Галенитът се е използвал в миналото като полупроводников кристал за детекторни радиоприемници.

Галенит в чешкия национален музей в Прага

Залежите от галенит, често съдържат сравнително големи количества сребро под формата на сребърно-сулфидни минерали или като твърди разтвори в структурата на самия галенит. Тези сребърни примеси, представляват важен източник на руда за добив на сребро в миньорното дело. Освен това в находищата на галенит могат да бъдат открити и примеси на цинк, кадмий, антимон, арсен и бисмут. В зоната на изветрянето и окислението, галенита се превръща в минералите англезит (оловен сулфат) или церусит (оловен карбонат).

Залежи на галенит са открити в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Мексико, Румъния, Уелс, Франция, Шотландия и Съединените американски щати.

В България, находища на галенит има в мините около Мадан, Маджарово, Лъки, Давидково, Осогово и други[4].

Най-големият документиран единичен кристал от галенит е с размери 25 cm x 25 cm x 25 cm, открит на остров Ман[5].

  1. галенит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Информация за Галенит (Galena) // webmineral. Посетен на 13 май 2024. (на английски)
  3. Информация за галенит (galena) // Handbook of Mineralogy.
  4. Костов, Р. „Основи на минералогията“, Pensoft, 2000, ISBN 954-642-091-3
  5. P. C. Rickwood. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907.