Въоръжени сили на Либия

Въоръжени сили на Либия
Видове ВС
Сухопътни войски на Либия Военновъздушни сили на Либия Военноморски сили на Либия
Ръководство
Седалище	Триполи
Главнокомандващ	полк. Муамар Кадафи
Личен състав
Редовни	10-12 000 (оценка на Ал-Джазира за края на февруари 2011)

Въоръжените сили на Либия са държавната отбранителна организация на Либия. Те включват три клона — сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски сили. Подпомагани са от няколко полувоенни организации, като Народната милиция и Революционната гвардия.

Корените на либийската войска могат да се проследят до Либийската Арабска Войска, позната и като Сенуска армия. Тя е създадена през Втората световна война, когато либийски емигранти в Египет се връщат в контролираната си от Италия родина, за да се присъединят към британците в борбата им срещу силите на Оста. Сформират се пет батальона под британско командване, които взимат участие в партизански действия в Киренайка. Един от тях взима участие и в битката при Тобрук. След като британците поемат пълен контрол над Либия, Сенуската армия отказва да се разоръжи и се присъединява към местната полиция. Либия получава независимостта си през 1951 година и впоследствие частите на Сенуската армия са присъединени към въоръжените сили на новата държава.

След избухването на гражданската война през 2011, 119-хилядната либийска войска се стопява – повечето войници дезертират, а част от тях се включват на страната на въстаниците. Към 12 000 души остават верни на Муамар Кадафи, и продължават сражения срещу въстаническите сили.

Сухопътни войски

До 2011 година съставът на сухопътните войски включва 50% наборници и 50% доброволци. За най-способна се счита 32-ра бригада, ръководена от Хамис Кадафи и наречена на негово име — Бригада „Хамис“. Тя е обучавана от британските специални части SAS.

Либийската армия разполага с голям брой оборудване, но то е закупено от СССР през 60-те и 70-те години и заради ограничената военна промишленост на страната и международните санкции то не е било модернизирано или подменяно оттогава. Част от техниката е била разпродадена на други африкански държави.

През 1976 година Либия изпраща контингент в Ливан, който трябва да се включи в т.нар. Арабска превантивна сила, включваща също сирийски, саудитски, судански и емиратски войници. Тя е под контрола на Арабската лига, която през 1979 удължава мандата ѝ, но именно тогава саудитците, суданците и войниците на ОАЕ се изтеглят, оставяйки либийците без транспорт и възможност да се върнат у дома. През 1979 либийската армия се включва на страната на Иди Амин по време на Угандийско-танзанийската война. Уганда загубва войната, а войниците ѝ дори открадват част от либийското оборудване.

През 1980-те Либия води погранични сражения с Чад в спор за ивицата Аузу. Кулминацията на Чадско-либийския конфликт е т.нар. Война на тойотите, в която чадските войници, с подкрепа от западните държави, отблъскват либийските нашествия.

Оборудване

Данните са към 2009 година, по оценка на Международния институт за стратегически изследвания.

• ОБТ Т-72 – 200; 115 в резерв
• ОБТ Т-62 – 100; 70 в резерв
• ОБТ Т-55 – 500; 1040 в резерв
• БТР-50 и БТР-60 – 750
• БРДМ-2 – 50
• ЕЕ-9 Каскавел – 70
• БМП-1 и БМД – 1000
• ЕЕ-11 Уруту – 100
• ОТ-64 СКОТ – неизв.
• 2С1 Гвоздика – 130
• 2С3 Акация – 60
• М-77 ДАНА – 80
• М109 (гаубица) – 14
• Палмария (артилерия) – 160
• 647 буксируеми артилерийски оръдия
• 830 РСЗО (БМ-21, Тип 63, БМ-11 и RM-70)
• 500 минохвъргачки (82, 120 и 160 мм)
• 416 ракети земя-земя (FROG-7 и Скъд)
• над 1000 противотанкови ракети (MILAN, 9К11 Малютка, 9К111 Фагот, 9М113 Конкурс)
• ЗРК – Crotale EDIR, 9К32 Стрела-2, 9К31 Стрела-1, 9К35 Стрела-10)
• ЗАК – С-60, ЗСУ-23-4, ЗУ-23-2, М53/59 Прага, Бофорс 40 мм

Военновъздушни сили

Либия разполага с 13 военновъздушни бази.

Между 1970-те и 1990-те Либия получава голямо количество съветски и по-малък брой френски бойни самолети и вертолети:

• 32 Dassault Mirage F1
• неизв. брой Dassault Mirage 5
• 139 МиГ-21УМ, бис, МФ (първоначално получава 25 МиГ-21УМ и после 50 МиГ-21МФ, като през 1982 30 от изтребителите МФ са дадени на Сирия)
• 130 МиГ-23
• 60 МиГ-25
• 90 Су-22
• 8 Су-24
• неизв. брой Ту-22

В допълнение, множество транспортни, учебни и леки щурмови вертолети и самолети биват доставени от различни страни. ПВО е оборудвана изцяло със съветски ЗРК – С-75 Двина, С-125, С-200, 9К33 Оса и 2К12 Куб.

Военноморски сили

Военноморският флот на Либия е типичен за малка страна – съдовете са предимно корвети и фрегати от съветски произход, както и малък брой ракетни катери тип „Оса“ и патрулни лодки. До 2011 числеността на военноморския състав е 8000 души.

Вижте също

• Либийска народна армия