Направо към съдържанието

Вълчо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вълчо Хаджиев
български революционер
Роден
Починал
11 май 1920 г. (49 г.)

Учил вОдринска българска мъжка гимназия

Вълчо Георгиев Хаджиев, наричан Комит Вълчо[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Вълчо Хаджиев е роден през април 1871 година в гюмюрджинското село Каледжидере, тогава в Османската империя, днес Каситера, Гърция. Учи в Одринската българска мъжка гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Тютюноработник е в Ксанти. Става председател на революционния комитет на организация в родното си село, а през 1903 година е осъден от османската власт задочно на смърт. Минава в нелегалност и става четник при Недялко Килев и Тане Николов. В края на 1904 година става секретар и подвойвода в четата на Христо Арнаудов.

От есента на 1905 година е самостоятелен войвода в Гюмюрджинско. През 1907 г. той отново е в Тракия. Като отива в Каледжидере, Вълчо Хаджиев взима и годеницата си Ирина Попова. На път за България над Сачанли при спор, четникът Кючука убива на място войводата Христо Арнаудов като убийството е посрещнато мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада. Вълчо Хаджиев се връща в Долни Воден, венчава се и се отдава на мирен семеен живот.

След амнистията дадена от Хуриета през 1908 година, Вълчо Хаджиев се завръща в родното си село. Стойчо Пашалиев си спомня, че той е посрещнат много тържествено, като заслужил борец за свободата. Хората от Каледжидере и околните села отишли чак на гара Кърка и там посрещнали прославения Комит Вълчо. По-късно е избран за мухтарин (кмет) на селото.[2]

През Балканската война Вълчо Хаджиев е войвода на чета и действа в Беломорска Тракия. За закрила на село Каледжидере, Вълчо Хаджиев създал боен отряд със задача опазване на селото от турски нападения и съдействие на българската и съюзна войска. Отрядът действа в тила на турската армия и създава условия за по-лесно настъпление на българската войска.

След освобождението на Тракия, Хаджиев бил назначен за председател на тричленната комисия на Шапчи.[3]

Вълчо Хаджиев има три деца: Надежда Вълчева Хаджиева (1913), Георги Вълчев Хаджиев (1916) и Вълчо Вълчев Хаджиев, роден малко след смъртта му.

Умира на 11 май 1920 година в Шапчи.[4][5]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
  2. Згрипаров, Георги. Село Каледжидере, Издателство на Отечествения фронт, 1969, стр. 72-81.
  3. Згрипаров, Георги. Село Каледжидере, Издателство на Отечествения фронт, 1969, стр. 82.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 490.