Направо към съдържанието

Вулфенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вулфенит
Вулфенит от Мексико.
Общи
Категориямолибдат
Формула
(повтаряща се единица)
PbMoO4
Класификация на Щрунц7.GA.05
Класификация на Дана48.1.3.1
Елементарна клеткаa = 5.433, c = 12.110 [Å]; Z = 4
Характеристики
Цвятжълт, оранжев, червеникав, кафяв, маслиненозелен
Кристална систематетрагонална
Цепителностясна по {011}; неясна по {001}, {013}
Ломнеравен до полумидест
Чупливосткрехък
Твърдост по Моос3
Блясъкдиамантен, смолист
Цвят на чертатабяла
Прозрачностпрозрачен до непрозрачен
Специфично тегло6.5 – 7.0
Плътност6,75 g/cm³
Показател на пречупванеnω = 2.405; nε = 2.283
Двойно лъчепречупванеδ = 0.122
Плеохроизъмслаб
Вулфенит в Общомедия

Вулфенитът е минерал на оловен молибдат с формула PbMoO4. Най-често се среща под формата на тънки плоски кристали с ярък оранжев цвят, като цвета може да варира.

Кристализира в тетрагонална система, често под формата на къси и дебели или пирамидални кристали. Понякога се среща и като груба, гранулирана маса. Среща се на множество места, където има находища на оловна руда, като вторичен минерал, свързван с оксидиралата зона на оловното находище. Също така е вторична руда на молибдена.

Откриване и залежи

[редактиране | редактиране на кода]

Вулфенитът за пръв път е описан през 1845 г. в Бад Блайберг, Каринтия, Австрия.[1] Кръстен е на австрийския минералог Франц Ксавие фон Вулфен (1728 – 1805).[2]

Съпътства минерали като церусит, англезит, смитсонит, хемиморфит, ванадинит, пироморфит, миметизит, десклоизит, платнерит и различни оксиди на желязото и мангана.[2]

Значителни находища на минерала съществуват в Аризона (САЩ) (тъмночервени кристали), Мексико, Румъния (дебели оранжеви кристали), Австрия, Словения (пирамидални жълти кристали), Пенсивлания (САЩ) и Намибия (безцветни кристали).[3] През 1997 г. минералът е изобразен на пощенска марка, издавана от Пощата на Словения.[4]

  1. ((en)) Wulfenite: Wulfenite mineral information and data.
  2. а б ((en)) Wulfenite
  3. D. Cook, W. Kirk. Minerals and Gemstones. Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7.
  4. ((sl)) Gašperšič, Primož. Rudnik svinca in cinka v Mežici // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2017-03-06.