Волино
| Волино Волино | |
 | |
  Волино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 693 m |
| Население | 462 души (2002) |
| Пощенски код | 6341 |
| МПС код | ОН |
Волино (на македонска литературна норма: Волино) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от Охрид между река Сатеска и канала, който я свързва с Охридското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Волино е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Волино (Volino) е посочено като село с 45 домакинства със 120 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Волино има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Волино е населявано от 330 жители, всички българи християни.[3] Църквата „Света Богородица“ е от 1900 година.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Волино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волино има 280 българи екзархисти.[6]
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
На 18 септември 1994 година са осветени основите, а на 17 юли 2005 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява готовата църква „Света Неделя“. Фреските са дело на Драган Ристески от Охрид и Лазар Лечич от Нови Сад.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 462 жители, всички македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 462 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Волино
Наум Неделчев Бочев (Бечев), български юрист, завършил в 1895 година право в Хайделбергския университет[9][10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164 – 165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 80.
| |||||||||||
