Направо към съдържанието

Височица

Вижте пояснителната страница за други значения на Височица.

Височица
(Комщица)
Река Височица
43.1875° с. ш. 23.0133° и. д.
43.2969° с. ш. 22.6108° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Община Годеч
Сърбия
Пиротски окръг
Дължина71 km
Водосб. басейн820 km²
Отток0,15 m³/s
Начало
Мястоюжно от връх Камара
Берковска планина
Координати43°11′15″ с. ш. 23°00′47.88″ и. д. / 43.1875° с. ш. 23.0133° и. д.
Надм. височина1640 m
Устие
Мястоляв приток на река Темщица (Темска) → НишаваЮжна МораваВелика МораваДунавЧерно море
Координати43°17′48.84″ с. ш. 22°36′38.88″ и. д. / 43.2969° с. ш. 22.6108° и. д.
Надм. височина514 m
Височица в Общомедия

Височица (на сръбски: Височица или Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска). Дължината ѝ е 71 km, като на българска територия – 16,7 km.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Височица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.

В сръбска територия реката тече през Горни и Долни Висок. Основните ѝ притоци са от дясната ѝ страна, откъдето приема Росомачка река, вливаща при село Славиня, както и Йеловичка река, която се влива при село Височка Ръжана в Долни Висок. Други притоци са Каменичка, Росомачка, Гостушка и Белска река. Най-големият ѝ приток е Топлодолската река, която се влива във Височица при Мъртвачки мост.[1] Реката минава през селата Ръсовци, Пъклещица, Велика Луканя и при село Нови Завой се влива в река Темщица (Темска), която е десен приток на река Нишава.

През 1963 г. масивно свлачище прегражда реката и създава естествено езеро дълго 500 метра, което наводнява село Завой в Долния Висок. Това езеро е пресушено, но на негово място е създаден укрепен язовир – Завойското езеро, и е построена ВЕЦ „Завой“. Завойското езеро се намира на 595 m н.в., има площ от 5,53 km² и дълбочина от 60 m. За жителите на потопеното село Завой е построено село Нови Завой на по-високо място.

  • Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 674.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126.