Верен
Верен | |
Централната част на село Верен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 167 души[1] (15 март 2024 г.) 8,48 души/km² |
Землище | 19,787 km² |
Надм. височина | 280 m |
Пощ. код | 6244 |
Тел. код | 04137 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 10673 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Братя Даскалови Иван Танев (ПДСД; 2011) |
Верен в Общомедия |
Вèрен е село в Южна България, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Верен се намира на около 37 km запад-югозападно от областния център град Стара Загора, около 6 km север-северозападно от общинския център село Братя Даскалови и около 42 km североизточно от град Пловдив. Разположено е западно от Чирпанските възвишения, в южното подножие на Сърнена Средна гора. През селото, както и на запад от него, текат на юг две малки, пресъхващи през лятото реки с дъждовно и дъждовно-снежно подхранване – притоци на Омуровска река, на които южно от селото има два микроязовира[2][3]. Надморската височина в центъра на селото е около 280 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински пътища от село Верен водят:
- на юг – след разклон на североизток (към селата Марково, Медово и Голям дол) до връзка с третокласния републикански път III-664 и по него през селата Братя Даскалови, Горно Белево и Партизанин към град Чирпан;
- на запад – през село Православ до град Брезово и връзка в него с второкласния републикански път II-56;
- на северозапад – през селата Колю Мариново и Чехларе до село Зелениково и връзка в него с второкласния републикански път II-56;
- на север – през село Медово към село Славянин.
Землището на село Верен граничи със землищата на: село Медово на север; село Марково на североизток; село Малък дол на югоизток; село Братя Даскалови на юг; село Тюркмен на югозапад; село Православ на запад.
В землищната територия северно от селото (в местността Кайряка[4]) има предимно пасища, както и участъци с широколистна и иглолистна гора. Обработваемите земи на селото са главно в южната част на землището му.
Населението на село Верен, наброявало 1276 души при преброяването към 1934 г., намалява до 940 към 1965 г., 532 към 1975 г. и 146 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 196 лица, за 189 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „турска“ и за 3 – „не отговорили“.[6]
Поминъкът на населението е основно земеделие и животновъдство. Отглеждат се зърнено-житни култури, слънчоглед, фъстък, овощия, лозя и други.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Садъклии[7] – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.[8] Село Садъклии е преименувано на Верен чрез превод на името от турски език[9] през 1906 г.[10]
Турското население след Освобождението се изселва. По време на Втората световна война голяма част от населението подпомага лявата съпротива. Съседните села Колю Мариново, Партизанин, Братя Даскалови и Горно Белево са наречени на партизани. В центъра на Верен има по този повод голям паметник. В миналото селото е известно със своята винарска изба и има няколко защитени марки. Преди Втората световна война в село Верен е имало и няколко частни розоварни.
Училище в село Садъклии (Верен) е създадено през 1883 г.[11] Народното основно училище „Васил Левски“ в село Верен е закрито като основно през 1962 г.[12] и е преобразувано в начално училище, което е закрито през 1969 г.[13]
Читалище „Христо Ботев“ в село Верен е създадено през 1908 г.[14] През 2009 г. на законово основание[15] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев 1908“. Към 2023 г. читалището има фолклорна певческа група, самодейна група за модерни танци; библиотеката му има над 10500 книги.[16]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Верен към 30.08.2024 г. се упражнява от кметски наместник.[17][18]
В село Верен към 2024 г. има:
- действащо читалище „Христо Ботев 1908“;[16]
- православна църква „Свети Георги“;[19]
- пощенска станция.[20]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Съборът („Сбората“) на село Верен е в първата седмица от месец септември.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кратка история на с. Верен – Александър Чалъков и авт. Колектив, София, 1990 г.
- История на Чирпан и Чирпанско – Никола Кондарев и колектив, София, 1987 г.
- Кактусите на село Верен – Д. Нинова и И. Чешмеджиев, Природа и знание, 7: 31 – 32, 1980 г.
- История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – първа част, от Филип Й. Минчев (2003), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-222-7
- История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – втора част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-775-290-1
- История на село Верен (Чирпанско) окръг Старозагорски – трета част, от Филип Й. Минчев (2004), отпечатана в издателство „Фабер“ В. Търново, издадена от Стефка Филипова ISBN 954-323-053-6
- „Опозиционерът – спомени“ – Люба Драндаревска, отпечатан при ИПК „Светлина“ АД, Ямбол (2007)
Други
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 2018 г. е открадната бронзовата камбана на църквата „Свети Георги“ в село Верен.[21]
Личности, свързани със село Верен
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Г. Вълканов, свещеник, задържан на 10 септември 1944 г. и безследно изчезнал.
- чл.кор. проф. Минчо Кондарев, Ректор на Селскостопанска академия, Пловдив, 1961 – 1966 г.
Личности, родени в село Верен
[редактиране | редактиране на кода]- проф. Минчо Генчев Кондарев (1903 – 1997), ректор на ВСИ-Пловдив (1961 – 1966), специалист по винарство.
- Минчо Петров Драндаревски (1897 – 1974), депутат от БЗНС в три парламента.
-
Пожар в землището 2007
-
Пожар в землището 2007
-
Пожар в землището 2007
-
Читалище с. Верен
-
Църквата в с. Верен
-
Църквата в с. Верен
-
Поляната с кактуси в с. Верен
-
Поляната с кактуси в с. Верен
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Братя Даскалови, село Верен: язовири „Верен 1 и “ и „Верен 2“. Справка към 29.08.2024 г.
- ↑ Речник на редки, остарели и диалектни думи. Кайряк - суха песъчлива или камениста почва, стръмно място.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Верен, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Верен, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Верен, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора. Информация с. Верен, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. Садъклии.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВЕРЕН (Садъклии) – село, в България от 1885 г. Преименувано през 1906 г.(Справка към 31 август 2024.)
- ↑ Турската дума sadık (от арабски език) означава на български език предан, лоялен, верен.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Верен, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора. Информация с. Верен, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора - 21/12/1906. Събитие: промяна на наименование. Верен.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 236К „Народно основно училище – с. Верен (Садъклии), Старозагорско (1883 – 1944)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 788 „Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Верен, Старозагорско (1944 – 1962)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 789 „Народно начално училище „Васил Левски“ – с. Верен, Старозагорско (1962 – 1969)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев 1908“, село Верен, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ а б Информационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев 1908“, село Верен, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата 30/08/2024 > кметство Верен закрито.
- ↑ Община Братя Даскалови. 4. Работно време и контакти: ... 2. с. Верен Николай Вълков Чиликов – кметски наместник с. Верен ... (Добавен на 27 май 2021).
- ↑ Към 30.08.2024 г. в Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия няма регистриран храм в село Верен.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 6244 Верен // Посетен на 2024-08-30.
- ↑ Dnes.bg „Свиха 100-килограмова камбана от селска църква“, 31 окт. 2018
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Веренски родови хроники
- Пожар 2007:
- Избори 2007 Архив на оригинала от 2007-12-08 в Wayback Machine.
- Facebook страница на селото
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-051
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-051-3. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
|