Направо към съдържанието

Вател (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вател
Vatel
РежисьориРолан Жофе
ПродуцентиАлен Голдман
Ролан Жофе
СценаристиЖана Лабрюн
Том Стопърд
В ролитеЖерар Депардийо
Ума Търман
Тим Рот
МузикаЕнио Мориконе
ОператорРобърт Фрес
МонтажНоел Боасон
Филмово студиоГомон
Légende Entreprises
Canal
Nomad Films
TF1 Films Production
Timothy Burrill Productions
РазпространителГомон
Премиера10 май 2000 (Белгия)
25 декември 2000 (САЩ)
(Германия)
Времетраене103 минути
Страна Франция
 Великобритания
Езиканглийски
Бюджет36 млн. щ.д.
Приходи51 млн. щ.д. (САЩ)
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Вател“ (на английски: Vatel) е историческа драма от 2000 година на режисьора Ролан Жофе.

През 1671 г. Франция се готви за война с Нидерландия. За ролята на главнокомандващ Луи XIV иска да назначи най-добрия командир на кралството принц Конде, но всемогъщият финансов министър Колбер има друг кандидат за този пост и затова плете интриги срещу Конде. Принцът, някога смел военачалник, сега е безнадеждно стар и силно измъчван от подагра. Назначаването му за главнокомандващ е последният шанс за Конде да си върне позицията в кралския двор и да подобри финансите си, тъй като принцът отдавна е разорен и живее на кредит.

Кралят решава да направи тридневно посещение в имението Конде в Шантили, където въз основа на резултатите от приема ще бъде решено кой ще ръководи армията на Франция. За да устои на влиянието на Колбер, приемът трябва да бъде наистина луксозен и да впечатли краля, затова принцът привлича своя мениджър, който знае как да организира театрални представления, и личния кулинарен специалист Вател да организират тридневна почивка.

Първият празничен ден е страхотен: четири хранения на 25 маси с пет ястия и театрални представления. Всичко това прави много благоприятно впечатление на Луи XIV и той печели Вател на карти от Конде, за да контролира Версай. Но Вател има мощен противник – маркиз Лозен. Той е влюбен в Ана дьо Монтозие, новата фаворитка на краля, но Ана демонстративно отхвърля маркиза и се влюбва във Вател, който отговаря на чувствата ѝ. Ана прекарва нощта при Вател, но след това трябва да си легне с Лозен, който покрива отсъствието ѝ пред краля.

Възниква неочакван конфликт с Вател и с принц Филип, роден брат на краля. Разпуснатият принц Филип, любител на млади момчета, се опитва да привлече един кухненски помощник в своя „харем“, но Вател решително и смело защитава младия си слуга. Това печели уважението на принца и той се превръща от враг в приятел и покровител на Вател и затова, когато слугите на маркиз Лозен устройват засада на Вател, искайки да го пребият до смърт, Вател е спасен от придворните на принц Филип.

Вторият ден от празника заплашва да се превърне в катастрофа: по време на вечерята красиви лампи трябва да горят на масите, но докато са транспортирани на колички, цялото крехко стъкло е счупено. Въпреки това на Вател хрумва идеята да направи лампи от тикви и това отново радва краля и неговия антураж.

Трагедията се случва в последния празничен ден. Поради силни бури не са доставени риба и раци за последната вечеря, оформена в „морски“ стил, и Вател, не искайки да види собствения си срам и унищожаването на надеждите на принц Конде, се самоубива. По зла ирония на съдбата обаче няколко часа след смъртта му в замъка на принца пристигат множество фургони с риба и помощникът на Вател устройва финалния пир с блясък.

Край на разкриващата сюжета част.
Актьор Роля
Жерар Депардийо Франсоа Вател
Ума Търман графиня Ана дьо Монтозие – една от любовниците на Луи XIV
Тим Рот маркиз дьо Лозен – един от приближените на Луи XIV
Тимъти Спол Жан Еро Гурвил – френски финансов авантюрист
Джулиан Глоувър Луи II дьо Конде
Джулиън Сендс Луи XIV
Мъри Лаклан Йънг Филип I Орлеански
Хайуел Бенет Жан-Батист Колбер
Ричард Грифитс Пиер Бурдело – известен френски лекар и свободомислещ
Ариел Домбасъл Клер-Клеманс дьо Майе – съпруга на принц Луи II дьо Конде
Марин Делтерм Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан
Жером Прадон маркиз Ефиа
Феодор Аткин Алкалет
Натали Серда Мария-Тереза Испанска
Емили Оана Луиза дьо Ла Валиер
Себастиан Дейвис Демори
Луис Бюстин Мартин
Винсънт Грас бащата на Мартин

Този филм, чието действие се развива през 1671 г., съдържа редица исторически, музикални и литературни неточности:

  • По време на фойерверките в Шантили оркестърът свири „Музика за кралските фойерверки“ от Хендел, който е роден през 1685 г. и е композирал тази музика през 1749 г.
  • В една от сцените солистът пее „Свят храме, тих престой“. Това е откъс от операта „Иполит и Ариция“ от Жан-Филип Рамо, който е роден през 1683 г. и е композирал тази музика през 1733 г.
  • По време на пиршеството пред краля се изпълнява арията „A incontrar nove corone“ от ораторията „Абсалон“ на Джовани Паоло Колона, написана през 1684 г.
  • Когато придворните на брата на краля яздят върху декора, изобразяващ кит, те рецитират стихове от трагедията „Федра“ на Жан Расин, написана от него през 1677 г.
  • Антонен Номпар дьо Комон никога не е имал титлата маркиз дьо Лозен: през 1671 г. той е известен като маркиз дьо Пюгилем и става херцог (не маркиз) дьо Лозен през 1692 г.
  • Съпругата на принца на Конде не можа да присъства на тържествата, показани във филма, тъй като няколко месеца по-рано, през януари 1671 г., принцът на Конде я изпраща на село, всъщност в изгнание, след скандал, предизвикан от принцесата заради афера с нейния камериер.
  • Във филма херцогът и херцогинята на Лонгвил са показани като млада двойка, въпреки че в действителност херцогът вече е починал през 1671 г., а херцогинята е на 52 години. Освен това, въпреки че е сестра на принца на Конде, херцогинята е в немилост след рухването на Фрондата и е държана далеч от кралския двор.

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
Категория Номиниран(и) Резултат
Оскар (25 март 2001 г.)
Оскар за най-добри декори филм „Вател“ номинация
Сезар (2001 г.)
Най-добри декори Жан Рабас награда
Най-добри костюми Ивон Сасино Де Нел номинация
Международен филмов фестивал Camerimage в Лодз (2001 г.)
„Сребърна жаба“ (най-добър оператор) Робърт Фрес награда