Направо към съдържанието

Васил Главинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Главинов
български социалист
Роден
1869 г.
Починал
24 ноември 1929 г. (60 г.)
Политика
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Семейство
Братя/сестриЛазар Главинов
Васил Главинов в Общомедия

Васил Костов Главинов с псевдоним Столарот[1][2] български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.[3][4][5][6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Васил Главинов е роден през 1869 година във Велес, тогава в Османска империя. Учи при Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, след това работи 4 години като дърводелец-столар и в 1887 година се преселва да работи в София.[7][5] В София първоначално започва работа като работник в тухларната фабрика „Работник“, но по-късно отваря дърводелска работилница на улица „Сливница“.[5] Възприема социалистическите идеи и в 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“,[7] първото работническо дружество в Княжество България. Поддържа тесни връзки с основния водач на социалистическото движение в страната Димитър Благоев[5] и чете неговите книги. В 1893 година става член на Българската работническа социалдемократическа партия.[8]

Главинов по указание на Димитър Благоев два пъти посещава Велес и в 1894 година основава там първото работническо просветно дружество в Македония, като разпространява социалистически книжки и издания на БРСДП. Дружеството е регистрирано пред властите като неделно училище и читалище. В него членуват Трайчо Христов, Ризо Ризов, Иван Хаджипандев, Г. Крайнинчанец, Славейко Бачев, Д. Дойчинов и Илия Голистоянов, общо около 65 души. Създадени са и канали за пренос на социалистическа литература от София, като се използва неконтролираната от властите австрийска поща. Велешката група обаче бързо се разпада, поради строгата забрана от страна на Вътрешната македоно-одринска революционна организация да се образуват на организационната територия паралелни организации, както и поради слабата работническа класа в града. Във Велес Главинов участва в изграждането на градския и на околийския комитет на ВМОРО.[8]

Завръща се в Свободна България в 1895 година.[9] През втората половина на 1896 година създава в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов (брат на Васил Главинов), Димо Хаджидимов и други. От 1895 година издават своя пръв вестник „Революция“.[10] Дърводелската работилница на Главинов на улица „Мария Луиза“ с превръща в клуб на групата.[8] В 1898 година групата издава по-добре оформения идейно „Политическа свобода“ (1898 – 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли 1900 година в Крушево, където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

„ В самата Македония възникналите под влиянието на Българската социалдемократическа партия македонски социалистически групи, макар да стояха на класова почва и организационно да бяха обособени, вървяха съвместно с вътрешните революционни организации и македонските социалисти дадоха скъпи жертви в Илинденското въстание, в което участваха най-активно.[7] “
Димо Хаджидимов пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други

Македоно-одринската социалдемократическа група организационно е част от БРСДП[8] и Главинов участва активно в дейността на партията. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904 – 1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група.[11]

След Младотурската революция от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с Григор Василев, Димо Хаджидимов, Павел Делирадев, Димитър Мирасчиев, Ангел Томов. Създават солунската Македоно-одринска социалдемократическа група, която става неразделна част от БРСДП (т.с.).[12] Тогава става близък на Народната федеративна партия (българска секция) и изпълнява различни задачи, като обикаля Одрин, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят Александър Мартулков, Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински.[13] В Солун и Битоля от 1909 година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и Съюза на българските конституционни клубове. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората – на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.[14]

Главинов на стари години

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград като делегат на Солунската и на Битолската социалдемократическа организация.[15] В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на Балканската война се установява в София.[16]

В 1914 година е кандидат на БРСДП (т. с.) на изборите за XVII обикновено народно събрание от Струмишки окръг.[17]

В София Главинов работи последователно в Софийската партийна организация като член на местния комитет и домакин на организацията, а също и тако член на ръководството на Ючбунарската партийна секция.[15] По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.[18]

През 1920 година участва в образуването на Централната емигрантска комисия към ЦК на БКП, а след това и на Емигрантския комунистически съюз. Редактира органа им „Освобождение“.[19][15] Подпредседател е на комисията при ЦК на БКП по събиране на помощи за гладуващите в Поволжието през 1921 - 1922 година.[15]

Арестуван е неколкократно след Деветоюнския преврат в 1923 година и след атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година, след това се оттегля от политическия живот.[18][20]

Главинов умира на 24 януари 1929 година в София.[21][9][22]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-95006-1-3. с. 208.
  4. ↑ Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  5. ↑ а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 272.
  6. ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 6: 1911 - 1912. София, Партиздат, 1984. с. 458.
  7. ↑ а б в Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 67.
  8. ↑ а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби // Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 - 1944. Т. 2. Организирано национално-освободително движение. Илинденско-Преображенското въстание 1893 - 1903 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-25-6. с. 273.
  9. ↑ а б За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 223.
  10. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 68 - 70.
  11. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 71 - 73.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 40-41.
  13. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 75.
  14. ↑ „Работническа искра" Архив на оригинала от 2011-07-08 в Wayback Machine.. бр.4/1909-Битола.
  15. ↑ а б в г За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 224.
  16. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 80.
  17. ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 7: 1913 - 1914. София, Партиздат, 1989. с. 207.
  18. ↑ а б Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  19. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 110., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 29 юли 2013 
  20. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.229 – 230.
  21. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98.
  22. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 280.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Главинов&oldid=12407161“.