Василий Головнин
| Василий Михайлович Головнин Василий Головнин | |
| руски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Петербург, Русия |
| Погребан | Митрофаниевско гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус Санкт-Петербургски военно-морски институт |
| Научна дейност | |
| Работил в | Руска академия на науките |
| Василий Михайлович Головнин в Общомедия | |
Василий Михайлович Головнѝн (на руски: Васи́лий Миха́йлович Головни́н) е руски мореплавател, изследовател, военноморски офицер (вицеадмирал), член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
Ранни години (1776 – 1807)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 19 април 1776 година в село Гулинки, Рязанска губерния (днес в Старожиловски район на Рязанска област), Русия. Бащата и дядото на Головнин служат в Преображенския полк, където съгласно съществуващата тогава традиция на 6-годишна възраст е записан и той като сержант. Загубва родителите си твърде малък и поради това е определен да служи в Морския кадетски корпус. Произведен в гардемарин, още 14-годишен през май-юни 1790 г., участва в морски сражения срещу шведите и е награден с медал за храброст. През 1792 завършва Морския кадетски корпус, но поради малолетието му е оставен още една година, като през това време изучава литература, история и физика.
През януари 1793 г. е произведен в мичман и оттогава непрекъснато се намира на морски задгранични плавания. През 1799 г. участва в множество морски сражения по крайбрежието на Нидерландия. Периода 1801 – 1805 прекарва в Англия, където служи на кораби в британския флот, в т.ч. и под командването на адмирал Хорацио Нелсън и отново участва в няколко морски сражения. След завръщането си Головнин издава книгата „Военные морские сигналы для дневного и ночного времени“, която руският флот използва четвърт век.
Околосветски плавания (1807 – 1819)
[редактиране | редактиране на кода]Първо околосветско плаване (1807 – 1814)
[редактиране | редактиране на кода]През 1806 г., вече лейтенант, Головнин е назначен за командир на шлюпа (малък тримачтов платноходен кораб) „Диана“, с който да извърши изследване на североизточните брегове на Азия и северозападните брегове на Северна Америка, както и да достави оборудване и снаряжение в Охотск и Петропавловск Камчатски, като никой от екипажа не предполага, че плаването, което се е предвиждало да продължи две години, ще се проточи цели седем години. За старши офицер на кораба е назначен Пьотър Иванович Рикорд, впоследствие един от основателите на Руското географско дружество.
На 25 юни 1807 г. „Диана“ се отправя в плаване. Достигайки до нос Хорн, заради няколкодневните противни ветрове корабът завива на изток, на 27 февруари 1808 г. минава покрай о-вите Тристан да Куня, а на разсъмване на 18 април 1808 моряците виждат бреговете около нос Добра Надежда. Около носа корабът е задържан от англичаните поради избухналата война между Русия и Англия и докаран в Кейптаун, където екипажът прекарва в плен повече от една година. На 16 май 1809 г. Головнин на „Диана“ предприема успешно бягство от залива на Кейптаун и обикаляйки около Австралия и Тасмания през септември 1809 г. пристига в Камчатка. През зимата на същата година предприема поход във вътрешността на полуострова.
През 1810 г. е произведен в капитан-лейтенант и провежда хидрографски изследвания край бреговете на Аляска и Курилските острови.
През 1811 г. капитан-лейтенант Головнин получава нова задача – да изследва и картира Курилските и Шантарските острови и Татарския проток. В резултат от неговата картографска дейност на картата се появяват множество протоци между островите – Средни (в чест на подщурмана Василий Средни), Рикорд, Диана, Екатерина и други. Там, около остров Кунашир, заедно с още шест моряци Головнин е пленен от японските власти и прекарва в плен повече от две години. След продължителни преговори между Русия и Япония през 1814 г. Головнин и неговите спътници са освободени и се завръщат в Санкт Петербург.
Второ околосветско плаване (1817 – 1819)
[редактиране | редактиране на кода]През 1817 г. Головнин е повишен в капитан 2-ри ранг и назначен за командир на нова околосветска експедиция на кораба „Камчатка“. Освен доставката на военни товари в Петропавловск Камчатски извършва и картира бреговата линия на Северна Америка между 60º и 63º с.ш. По време на плаването посещава Камчатка, Командорските и Алеутските острови, Аляска, Северна Калифорния, Манила, Хавайските и Марианските острови. В това плаване първа сериозна практика получават бъдещите видни руски мореплаватели Фердинанд Петрович Врангел и Фьодор Петрович Литке.
Следващи години (1819 – 1831)
[редактиране | редактиране на кода]През 1821 г., вече като капитан-командор, е назначен за помощник-директор на Морския кадетски корпус, през 1823 г. – за генерал-интендант на флота, а през 1827 – за завеждащ корабостроителния, комисариатския и артилерийския департаменти на флота. По време на 8-годишното (1823 – 1831) му управление на интендантската част на флота са построени 26 линейни кораба, 21 фрегати, 2 шлюпа, 10 парахода (първите в Русия) и много други малки съдове с общо количество над 200 броя.
Година преди смъртта си е удостоен със звание вицеадмирал. На 11 юли 1831 г. умира от холера по време на избухналата в Санкт Петербург епидемия.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- връх Головнин (, 1333 m) на полуостров Камчатка;
- връх Головнин на Северния остров на Нова земя;
- Вулкан на Головнин (, 541 m) на остров Кунашир от Курилските острови;
- залив Головнин () на Берингово море, на западното крайбрежие на Аляска;
- залив Головнин () на Охотско море, на източното крайбрежие на остров Кунашир от Курилските острови;
- лагуна Головнин ( на Берингово море, на западното крайбрежие на Аляска;
- подводен връх Головин в Тихия океан;
- проток Головнин () между островите Райкоке на север и Матуа на юг от Курилските острови;
- Головнин () – селище на северозападното крайбрежие на Аляска;
- Головнино () – селище на южното крайбрежие на остров Кунашир от Курилските острови.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Записки флота капитана Головнина о приключениях его в плену у японцев в 1811, 1812, 1813 годах. С приобщением замечений его о японском государстве и народе /ч. 1 – 3, 1816/;
- Путешествие... шлюпа „Дианы“ из Кронштадта в Камчатку... в 1807 – 09 гг. /1819/;
- Путешествие вокруг света..., совершенное на военном шлюпе „Камчатка“ в 1817, 1818, 1819 годах /ч. 1 – 2, 1822/.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 118 – 121.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 19 – 20.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Василий Михайлович Головнин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
