Битка при Анхиало (763)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Анхиало.
Битка при Анхиало | |||
Българо-византийски войни | |||
Територия на Източната римска империя след 717 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 30 юни 763 | ||
Място | Анхиало, днешно Поморие, България | ||
Резултат | Византийска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
|
Битката при Анхиало на 30 юни 763 г. е една от най-големите победи на византийския император Константин V в походите му срещу българите.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Разгромът във Верегавския проход през 759 г. отказва Константин V от настъпателни действия против българите. В самата България след битката при Верегава избухват междуособици, които завършват с победа на боилите от рода Угаин над управлявалия дотогава род Вокил. Въпреки успеха си над византийците, кан Винех е убит, а на негово място се възкачва Телец от Угаин[1].
Новият владетел предприема опустошителни нападения в Тракия. Това принуждава византийския император да предприеме поход срещу българите. През юни 763 г. византийските войски начело с Константин V настъпват по суша до Анхиало, в непосредствена близост до Стара планина и българските граници. Отделна армия от близо 10 000 конници е изпратена срещу България по море с флота от 800 кораба[2].
Битката
[редактиране | редактиране на кода]В очакване на византийската офанзива Телец събира 20 000 бойци от съюзни племена (вероятно славяни) и заема възвишенията около днешния Айтос[2]. По неизвестни причини българският владетел решава да напусне укрепените си позиции и да атакува фронтално византийските войски. Това става на 30 юни 763 г. Разположена между Поморийското езеро и Черно море, византийската армия е защитена от обхождане. На българските конници тя може да противопостави тежковъоръжени копиеносци в сбит строй.
Битката е продължителна и кръвопролитна. Накрая Телец е принуден да се спасява с бягство, губейки много убити и пленени. Византийците също търпят тежки загуби[3].[4]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Непосредствено след победата си Константин V се завръща в Константинопол. Големият брой убити, които дава византийската армия, и фактът, че съюзните на Телец славянски племена удържат защитата на старопланинските проходи, отказват императора от поход във вътрешността на България.[5]
Поражението при Анхиало води до възобновяване на междуособиците в България. Следващия си поход по суша и по море срещу българите Константин V предприема през 765 г., но това начинание се проваля заради буря, която унищожава голяма част от византийската флота.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бешевлиев, В. Първобългари. История, Издателство на Отечествения фронт, София 1984
- Жеков, Ж. Военната тактика на българите VII-IX век Архив на оригинала от 2009-04-25 в Wayback Machine. – Военноисторически сборник 2004, №3 (от „Военно издателство“, 28 ноември 2008)
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 28 ноември 2008)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златарски, I/1: 276, 281
- ↑ а б Златарски, I/1: 282
- ↑ Златарски, I/1: 283
- ↑ Жеков, Военната тактика Архив на оригинала от 2009-04-25 в Wayback Machine.
- ↑ Бешевлиев, 90
- ↑ Златарски, I/1: 283-287