Бива (езеро)
| Бива 琵琶湖 | |
| — езеро — | |
 Сателитна снимка на езерото. | |
  Местоположение в Япония | |
| Местоположение | Шига, Япония |
|---|---|
| Притоци | 118 реки |
| Отток | Йодо |
| Дължина | 63,49 km |
| Ширина | 22,8 km |
| Площ | 670,3 km2 |
| Дълбочина | 104 m |
| Воден обем | 27,5 km3 |
| Надм. височина | 85,6 m |
| Водосб. басейн | 3174 km2 |
| Острови | 3 |
| Населени места | Хиконе, Оцу, Нагахама, Такашима |
| Бива в Общомедия | |
Бива (на японски: 琵琶湖) е най-голямото езеро в Япония. Разположено е изцяло на територията на префектура Шига на остров Хоншу, североизточно от бившата японска столица Киото.[1]
Езерото е древно, на възраст над 4 милиона години.[2] Изчислено е, че то 13-ото най-старо езеро в света.[3] Поради близостта му до старата столица на страната, езерото е споменавано често в японската литература, особено в поезията и разказите за битки.
Име
[редактиране | редактиране на кода]Наименованието Бивако се появява през периода Едо. Съществуват различни теории относно произхода на това име, но е широко прието, че езерото е наречено така, защото прилича на традиционния японски музикален инструмент бива.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Площта на езерото е около 670 km2.[5] Малки реки от околните планини се вливат в Бива, чийто основен отток, река Сета, която по-късно прераства в Уджи и Йодо, се влива в Осакския залив на Вътрешно Японско море.
Езерото служи като водохранилище за градовете Киото и Оцу и е ценен ресурс за околната текстилна промишленост. То предоставя питейна вода за около 15 милиона души в региона Кансай. В него се развъжда пъстърва.
В края на 19 век е построен канал, който по-късно е разширен през периода Тайшо, играе значителна роля във възраждането на промишлеността на Киото след резкия упадък, последвал преместването на столицата в Токио. По бреговете на езерото се намират множество популярни плажове, особено в северозападната му част. Водната ботаническа градина и музеят на езерото в Кусацу също са обекти на интерес.
Произходът на езерото е тектонски, като това е едно от най-старите езера на Земята, датирайки отпреди поне 4 милиона години.[2] Тази голяма възраст е позволила да се развие разнообразна екосистема в езерото. Учените са документирали над 1000 вида и подвида в него, от които 60 са ендемични.[2] Освен това то е важно място за водните птици, като около 5000 птици го посещават всяка година.
46 местни вида риба обитават водите на езерото, като от тях 11 вида и 5 подвида са ендемити.[2] Езерото е дом и на голям брой мекотели.[6]
През последно време биоразнообразието на езерото страда от нашествието на външни риби. През 1981 г. е въведен закон, който има за цел предотвратяване на еутрофикацията на езерните води. Той регулира нивата на азот и фосфор, които се вливат във водата. През 1993 г. е обявен за Рамсарско място.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към Бива от покрайнините на град Омихачиман. -
Каналът на езерото. -
Корабче в езерото. -
Храм при бреговете на Бива. -
Остров Чикубушима, единият от островите в езерото. -
Изгрев над Бива. -
Пристанището Имадзу. -
Изглед към езерото от планинския проход Китахира-Тоге.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biwa, Lake
- ↑ а б в г Tabata, R.; Kakioka, R.; Tominaga, K.; Komiya, T.; Watanabe, K. (2016). Phylogeny and historical demography of endemic fishes in Lake Biwa: the ancient lake as a promoter of evolution and diversification of freshwater fishes in western Japan. Ecology and Evolution 6(8): 2601 – 2623.
- ↑ Ancient lakes of the world (website) // Christopher M. Free. Архивиран от оригинала на 2020-02-09. Посетен на 20 януари 2020.
- ↑ Yoshihiro Kimura (2001). Biwako -sono koshō no yurai- [Lake Biwa, the origin of its name]. Hikone: Sunrise Publishing. ISBN 4-88325-129-2
- ↑ Kunimune, Yoshio и др. Seasonal distribution of adult crucian carp nigorobuna Carassius auratus grandoculis and gengoroubuna Carassius cuvieri in Lake Biwa, Japan // Fisheries Science 77 (4). 2011. DOI:10.1007/s12562-011-0354-7. с. 521 – 532.
- ↑ Segers, H.; and Martens, K; editors (2005). The Diversity of Aquatic Ecosystems. p. 46. Developments in Hydrobiology. Aquatic Biodiversity. ISBN 1-4020-3745-7