Беседа:Национален комитет на македонските братства
Димитър Томчев в Саракиново е даден като роден във Воден. --Протогер (беседа) 16:09, 2 септември 2021 (UTC)
- Е, отлично. -- Мико (беседа) 16:39, 2 септември 2021 (UTC)
- Да се довкарат:
- Да се довкарат:
1.Временен македонски национален комитет. В него влизат Димитър Мирчев (председател), Константин Пазов (подпредседател), Димитър Спространов (секретар), Владимир Мицев (касиер) и съветници Туше Делииванов, Иван Захариев, Божин Димитров, Янко Тасев, Ефрем Белдедов и Александър Йосифов.[1]
2.Към 1941 година действа временен комитет, който да изпълнява ръководните функции на Съюза, като негов председател е Коста Николов, Стефан Бидиков е секретар, Александър Йосифов - касиер, а Стамат Стаматов, Ангел Тодоров, Христо Миладинов и Александър Самарджиев са съветници.[2]
3.На 9 май 1942 година е избрано ново ръководство в състав Коста Николов (председател), Филип Манолов (първи председател), Христо Шалдев (втори председател), Христо Миладинов (секретар), Александър Йосифов (касиер) и съветници Михаил Генадиев, Тодор Попадамов, Стефан Бидиков, Спиро Василев, Кръстю Стоянов, Георги Саракинов и Милан Попов.[3] --Протогер (беседа) 13:31, 18 септември 2021 (UTC)
- Тоест 3 таблици нови? Или? -- Мико (беседа) 13:42, 18 септември 2021 (UTC)
- Да, сега ще се опитам да ги наглася. --Протогер (беседа) 13:49, 18 септември 2021 (UTC)
- Налях ги имената, ма нещо се бъгна, ако можеш да провериш. --Протогер (беседа) 14:18, 18 септември 2021 (UTC)
- Готово - но нещо бележките висят. -- Мико (беседа) 15:22, 18 септември 2021 (UTC)
- Ами ти си затрил трима от председателите, барабар с източниците. :) --Протогер (беседа) 15:24, 18 септември 2021 (UTC)
- Мда. Май се оправи всичко. -- Мико (беседа) 15:25, 18 септември 2021 (UTC)
- Чудничко. --Протогер (беседа) 15:27, 18 септември 2021 (UTC)
- Мда. Май се оправи всичко. -- Мико (беседа) 15:25, 18 септември 2021 (UTC)
- Ами ти си затрил трима от председателите, барабар с източниците. :) --Протогер (беседа) 15:24, 18 септември 2021 (UTC)
- Готово - но нещо бележките висят. -- Мико (беседа) 15:22, 18 септември 2021 (UTC)
- Налях ги имената, ма нещо се бъгна, ако можеш да провериш. --Протогер (беседа) 14:18, 18 септември 2021 (UTC)
- Да, сега ще се опитам да ги наглася. --Протогер (беседа) 13:49, 18 септември 2021 (UTC)
- Тоест 3 таблици нови? Или? -- Мико (беседа) 13:42, 18 септември 2021 (UTC)
- Предполагам и тези са за вътре:
1. в края на ноември 1918 г. в състав Иван Каранджулов, председател, Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, подпредседатели, Георги Баждаров, Никола Стоянов, Тодор Павлов и Константин Станишев[4][5]
2. януари 1923 година, Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, подпредседатели Милан Дамянов и Туше Делииванов, секретар Йордан Анастасов, касиер Иван Хаджиниколов, съветници Наум Христов, Методи Гелев, Никола Иванов, Стоян Симеонов, Апостол Христов, Коста Николов и Владимир Бульов.[6]
3. След Деветоюнския преврат в началото на 1924 година е избран нов Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, Милан Дамянов подпредседател, с членове Методи Гелев, Велко Думев, Никола Габровски, Димитър Янев, Христо Попантов, Наум Гьондов, д-р Димитър Палчев, протойерей Ив. Иванов, Борис Антонов, Панчо Накашев.[7]
4. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на Иван Масларов е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран Васил Ивановски, Ангел Динев и Кръстю Костов за подпредседатели, Георги Абаджиев за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – Асен Чаракчиев, отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – Михаил Сматракалев, отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове Петър Хаджиделев, Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев[8].
Първите три със сигурност, четвъртият е малко спорен, макар да сме писали, че организацията е разтурена 1953 г. така че и това ръководство трябва да е вътре..--Протогер (беседа) 07:44, 19 септември 2021 (UTC)
- Вкарвай всички както прецениш. -- Мико (беседа) 08:11, 19 септември 2021 (UTC)
- Написах ги, само пак да се оправи изгледа. --Протогер (беседа) 08:50, 19 септември 2021 (UTC)
- Има един Христо Кляшев в Жупанища, четник на Протогеров, а Никола Врингов е вероятно от Емборе. --Протогер (беседа) 09:09, 19 септември 2021 (UTC)
- Пейнарджиев или Пейнерджиев може да е от Кукуш - рода с една от сестрите на Гоце. --Протогер (беседа) 09:20, 19 септември 2021 (UTC)
- Врингов и Кляшев са безспорни. -- Мико (беседа) 09:36, 19 септември 2021 (UTC)
- Немам докази, али по усет тоя Йосифов е охридчанин. -- Мико (беседа) 09:55, 19 септември 2021 (UTC)
- Врингов и Кляшев са безспорни. -- Мико (беседа) 09:36, 19 септември 2021 (UTC)
- Пейнарджиев или Пейнерджиев може да е от Кукуш - рода с една от сестрите на Гоце. --Протогер (беседа) 09:20, 19 септември 2021 (UTC)
- Има един Христо Кляшев в Жупанища, четник на Протогеров, а Никола Врингов е вероятно от Емборе. --Протогер (беседа) 09:09, 19 септември 2021 (UTC)
- Написах ги, само пак да се оправи изгледа. --Протогер (беседа) 08:50, 19 септември 2021 (UTC)
- Можна, ама.. Александър Йосифов е председател на Паланечкото братство в 1941 г., Ангел Тодоров (общественик) сигур е председател на Кочанско-Царевоселското братство, Станимир Топуков е на Кратовското.. --Протогер (беседа) 10:16, 19 септември 2021 (UTC)
- Хаха - еми, значи Паланка. -- Мико (беседа) 11:49, 19 септември 2021 (UTC)
Ей тука [1] на 13 страница се споменава внук на Гоце Борислав Ив. Пейнерджиев. Тоест тоя Никола не е зет, а по-скоро внук на Гоце - брат на Борислав. -- Мико (беседа) 16:47, 1 октомври 2021 (UTC)
- И тука [2] има Николай Иванов Пейнерджиев и явно е така. -- Мико (беседа) 16:52, 1 октомври 2021 (UTC)
- Димитър Михайлов е убит 32-ра и няма как да е председател до 1933 г., освен номинално.--Ilikeliljon (беседа) 20:42, 1 декември 2021 (UTC)
Тука Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 510. има член Манол Благоев Димитров - на Благой Димитров син очевидно. -- Мико (беседа) 17:21, 6 ноември 2022 (UTC)
Финален щурм
[редактиране на кода]Иван Иванов (духовник) може да е от Солун/ско, има го в таблото на МФЕО/СМЕО със снимка. Петър Ачков от Прилеп трябва да е лесен за изкарване. Още Атанас Димитров (духовник) от Черешово, Павел Димитров от Прилеп. Ще ровя Ил. Ил. за родно место на Величко Стоянов (?), Иван Захариев (?) и Ангел Тодоров (?). Никола Пейнерджиев за кукушанин го сметаме, май? --Протогер (беседа) 05:54, 7 юли 2023 (UTC)
- По последното - вероятно. Има много наследници фамилията гледам. Даже един инженер, Асен май, е сериозен. -- Мико (беседа) 06:55, 7 юли 2023 (UTC)
- Ангел Тодоров е председател на Кочанското братство към 1936 г.[9] --Протогер (беседа) 16:56, 7 юли 2023 (UTC)
- Изпуснал съм и тези: Кръстю Стоянов, Милан Попов, Кръстю Костов, Христина Къцева и Радой Спасов. --Протогер (беседа) 22:07, 7 юли 2023 (UTC)
- Ангел Тодоров е председател на Кочанското братство към 1936 г.[9] --Протогер (беседа) 16:56, 7 юли 2023 (UTC)
Бележки
[редактиране на кода]- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 288
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 24 август 2015.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 385.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, МНИ, 2006. с. 122.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 154.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 390 – 391.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 276.