Арменски език

Арменски език հայերէն
/hɑjɛˈɾɛn/
Страна	Армения и в 29 други държави по света
Регион	Кавказ
Говорещи	около 8 милиона
Писменост	арменска азбука
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Арменски Арменски
Официално положение
Официален в	Армения
Регулатор	Национална академия на науките
Кодове
ISO 639-1	hy
ISO 639-2	arm, hye
ISO 639-3	arm
Официален език   Признат за малцинствен език   Значителен брой говорещи
Уикипедия на Арменски език
Арменски език в Общомедия

Арменският език е древен индоевропейски език, говорен предимно в Република Армения и сред част от арменците в арменската диаспора по цял свят. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски, тракийски и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък до арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.

Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленение: преградни и проходни (търкави/фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест преградно-проходни съгласни (африкати). Някои езиковеди считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са производно на историческото развитие на самия арменски.

История

Исторически погледнато арменският език се развива в 2 етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на 3 периода:

1. Древноарменски („Крапар“, т.е. „писмен“ език) или класически период, 5 – 11 век.
2. Средноарменски период, 12 – 16 век.
3. Новоарменски (съвременен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта:

• Източноарменски литературен вариант
• Западноарменски литературен вариант.

Източноарменски

Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата „ум“ (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.), Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.

Западноарменски

Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата „гъ“ (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някои съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. След арменския геноцид числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция се съкращава драстично, но в Цариград продължават да функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.

В западноарменския език ударенията на всички думи са на последната сричка.

• В арменските училища в България също се е изучавал западноарменския вариант.

Разлики

Източноарменският и западноарменският имат различна граматика и произнасят, заменят някои съгласни.

В източноарменският „б“ заменя „п“ (например „барев“/ „парев“ за „здравей“), „г“ заменя „к“ (например „Геворк“/ „Кеворк“, име).

При източноарменския изписването на думите и граматиката са симплифицирани. Има силно руско влияние.

Диалекти

Първа класификация на разговорния арменски език прави Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава един централен диалект и 7 перифрийни диалекти: корчайски, тайски, хутски, Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски.

Има сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17 – 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменския език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни („ум“) и западни („гъ“). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.

Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроб Машдоц през 406 г.

Граматика

Фонология

Класическият арменски отличава седем гласни, a, i, schwa, отворено e, затворено e, o и u, които се транскрибират като a, i, ē, e, ə, o, ow.

Преградните звукове имат специална аспиратна последователност: p῾ t῾, č῾, k῾.

Съществителни

Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия обаче запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа – именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.

Източници

• Ачарян, Р. Етимологически речник на корените на арменския език (на арм.език). Том 1 – 4. Еревански държавен университет, Ереван, 1971 – 1979
• Туманян, З. Г. Древнеармянский язьıк. Изд. „Наука“, Москва, 1971 г.
• Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г.
• Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
• Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г.
• Селян, Е. С. Арменско-български и българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
• Rivola, Fr. Dictionarium armeno-latinum. Mediolani, 1621; Ed.II, Parisii, 1633.
• Schröder, J. Thesaurus linguae armenicae. Amstelodami, 1711
• Petermann, H. Grammatica linguae armeniacae. Berolini, 1837.
• Hübschmann, H. Armenishe Grammatik. Leipzig, 1897
• Meillet, A. Esquisse d’une grammaire de comparée l’arménien classique, 2-me éd., Vienne, 1938

Външни препратки

 Уикипедия на Арменски език

• Арменският език на Ethnologue